С любезното съдействие на държавата! Гарите стоят под ключ, а пътниците зъзнат на перона

Възрастни и ученици мръзнат при минусови температури и пълна тъмнина на жп спирките в Чешнегирово, Кочево, Поповица и още половин дузина села по линията към Първомай. Спирките са заключени, разграбени, разбити и  никога не са ползвани, след като за построяването им бяха хвърлени милиони левове. В същото положение са и останалите съоръжения, които уж трябва да обслужват пътниците. 
Никой не помни да са работили двойките инвалидни асансьори. Те са ръждясали от влагата в Чешнегирово и Садово, видя репортерът ни. 
Да не мислите, че има някой луд, който да си позволи да се пусне с инвалидна или бебешка количка по релсите на подлеза. Че то  всеки ще се пребие, ако го направи, нарежда леля Надежда на спирката на Чешнегирово, докато чака обедната мотриса.  И вечер е пълна  тъмница, както и сутринта, докато чакаме да дойде влакът, мръзнем си и се молим да не сме сами, че да не ни пребие някой, признава Йорданка. Момичето е гимназистка от селото и два пъти на ден чака на заключената и тъмна гара, защото учи в пловдивското СОУ „П. Яворов”, пише marica.bg. 
Треви с височината на човешки бой се издигат  в местата за отводняване по протежение на жп отсечката. Същата бе ремонтирана и обновена със стотици милиони левове европейско финансиране по линия на ОП ”Транспорт”.  Проектът бе изпълнен на няколко транша, с няколко изпълнители от Гърция и Италия и приключи с внушително закъснение.  
Не са единици кметовете, които признаха, че съоръженията по жп гарите са буквално сглобени за минаването на приемателната комисия. След това никога не са работили. Част от тях пък са изпълнени с пестене на материали. Реакции имаше и за опасната денивелация на част от жп надлезите, както и за материалите, с които са изпълнени. Така подлезът над Садово се разцепи още преди две години. Тогава лично градоначалникът Димитър Здравков алармира НК ”Железопътна инфраструктура” да си обезопасят съоръжението. 
В село Кочево пък съществува друг абсурд. Освен заключена жп спирка, липсва  път от селото до мотрисата. За изграждането му са нужни 1 милион лева, които са непосилни за общината да осигури.  
Ходим половин  час пеша, сетне дремем на заключените спирки, абе, тия са за трепане, зарича се бай Запрян. Така и никой не е обяснил защо по цялото протежение на жп реконструкцията са възстановени и обзаведени жп спирки, които никога не са отваряни. Дори и пейките за чакащите стоят заключени вътре, разписанията на влаковете са залепени на изпотрошените стъкла с уточнението, че билети се купуват вътре във влака.