ЩО ЗА ГРАЖДАНИ СА ВАРНЕНЦИ? (СНИМКИ)
Веселин Златков
Напоследък много се говори за изоставането на Варна, за упадъка й, за това, че няма скоро да е пак „най-добрия град за живеене“. Основания за това – колкото искате. Недоволството срещу бездействието на кмета Кирил Йорданов и срещу правителството, което сякаш е забравило, че Варна е едно от богатствата на държавата ни, са напълно справедливи. Излезете ли на улицата да поговорите с обикновените хора, сигурно 90 % ще ви кажат, че те са виновни, че те „нищо не правят“. И ще са прави. Но само в това ли е проблемът?
За съжаление, не. Време е да си зададем един колкото обикновен, толкова и важен въпрос: А какво правим самите ние, варненци, за да изглежда градът ни по-добре, за да ни е по-уютно и по-комфортно в него и да не ни е срам от сравнението с други български градове, които бяхме свикнали да наричаме „провинция“? Отговорът на този въпрос никак няма да ни хареса. Кой знае защо, варненецът вече не се държи като гражданин, а като истински варварин в собствения си град, в собствения си квартал, на собствената си улица, които иначе уж толкова много обича. Не сте съгласни? Огледайте се и доказателствата буквално ще ви извадят очите.
Чистотата във Варна може и да не е на необходимото ниво, но значи ли това, че всеки може да хвърля отпадъците си – все едно строителни или битови – където му попадне? Едва ли. Само че явно тази мисъл убягва на човека, който грижливо си е завързал найлоновата торбичка и излизайки от вкъщи е предпочел да я хвърли в Шокъровия канал, вместо в някой от десетките контейнери около него.
Самите контейнери за смет пък често са обект на гнева на някои по-неуравновесени наши съграждани. Горени, обръщани, трошени… Ако това е някакъв бунт, то той е крайно неразбираем. И нека не обвиняваме за това клошарите и ромите, препитаващи се от боклуците. В повечето случаи те просто се възползват от вандалщината.
Най-лошото последствие от кризата, в която е изпаднал града ни, е че варненците започнаха да губят своята предприемчивост. Една стара и смешна барака ме накара носталгично да си спомня годините, в която все още вярвахме, че демокрацията и отварянето ни към Запада, съчетани с изобретателността и трудолюбието ни, могат да ни осигурят по-хубав живот.
Някои обаче все още не се предават, като този гражданин, който продължава да украсява работилницата си, превръщайки я в истинска, макар и неофициална варненска забележителност.
„Потрошихме си колите из дупките“, мрънкат съгражданите ни и с основание. А какво се случва с тези потрошени коли? Много просто – оставят се да гният по улиците, а в някои случаи и по градинките.
Колко возила като горното има из града е трудно да се каже, но не са малко. Колкото и да са, разчистването им все ще отвори някое и друго паркомясто. Но пък варненци и без това си паркират където им падне, най-често на тротоарите или в някоя наскоро направена допълнителна лента, чието предназначение е да отпуши движението. Ще отпуши, ама друг път! Ние ще си паркираме където ни падне, а после ще наругаем тези, дето „нищо не правят“ и ще ни олекне от проблемите.
