СХИАРХИМАНДРИТ КАСИАН: НЕ МОЖЕ БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ ДА ИМАТ ДВАМА ГОСПОДАРИ

Интервю на Виолета Гурнакова

След поредица журналистически материали, посветени на деяния от страна на православната църква във Варна и страната, както и след наше участие по този повод в предаване по телевизия СКАТ, от манастира „Св. Благовещение” в Кюстендилско потърсиха редакцията и пожелаха да вземат отношение по най-наболелите проблеми, като се започне от досиетата. Духовникът Касиан е инициатор за възраждане на православието такова, каквото е било прието от нашия народ при цар Борис I. Според него официалната Българска православна църква тотално се е компрометирала с безчет нарушения на свещените канони от „настъплението на атеизма“ до днес. Става монах през  1978 г. и днес е игумен на манастира „Свето Благовещение“ до Кюстендил. Носи званието схиархимандрит.

Събор, проведен на 28 август 2010 г. в манастира от сподвижници на идеята на отец Касиан, взема решение за създаване на православна църква в България с цел „съхраняване и проповядване от нейните членове на чиста и непроменена православна християнска вяра“. Софийски градски съд обаче отказва регистрация на новата църква.

Написал и доста книги за вярата, една от които е „Излъганото човечество“. Напоследък той и съратниците му заснеха поредица от телевизионни предавания по най-наболелите църковни въпроси.

 Справка

30-ото апостолско правило гласи: „Ако епископ използва светска власт за придобиване на епископски сан и власт, да бъде низвергнат и отлъчен заедно с всички съучастници с него.”

 Християнство

 Условието да бъдем Христови е да се отречем от себе си, да вземем кръста и да Го последваме

 - Каква е вашата позиция по отношение разкриването на досиетата на висшия клир и застиналата ситуация до този момент?

 

- Когато един човек греши, съвестта го изобличава и той търси форми за помирение и примирение - при християните това е изповедта. Тук сякаш съвестта липсва?! Ако не бяха разкрити досиетата, сякаш всичко е наред. Липсва осъзнаване на греха, че се „слугува на двама господари”, които са отрицание един на друг - Бог и дявола. Трагедията е в съзнанието на тези хора, които наричат себе си Божии служители и служат на власт, която отрича Бога. Евангелието казва: „По плодовете им ще ги познаете”, и ние, виждайки делата им, сме се дистанцирали още при първите прояви на сътрудничество на ДС, макар да търпим материални лишения и трудности, но Бог е жив и не ни оставя и ни помага.

- Как църковните канони обясняват подобно явление – смесването на държавна и духовна власт?

- Църквата се оприличава на спасителен кораб в бурното житейско море. Господ казва: „Аз ви избрах от света”. Другаде: „Не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал”. От тук е ясно, че малцина са избрани, както преди потопа само Ной. Бог е добър баща, но и строг и справедлив съдия.

Тази несъвместимост, между Църквата и света, ясно личи и в каноните. 30-ото апостолско правило гласи: „Ако епископ използва светска власт за придобиване на епископски сан и власт, да бъде низвергнат и отлъчен заедно с всички съучастници с него.” Това правило звучи естествено и логично, имайки предвид времето на написване именно по време на гонение на Църквата с цел оцеляването й в ранното християнство. Но то точно се прилага по време на I Вселенски събор при узаконяване на християнството за официална религия на империята. Съборът е председателстван от св. цар Константин Велики, а самият той не е имал право на глас при избор на нов патриарх, защото няма свещен сан.

Интересно е, че подобни правила имаме на IV и V Вселенски събори, когато председатели на последните са благочестивите императори и светци на Църквата съответно: Маркиан и Юстиниан. При тях не е имало гонение, а напротив, тези държавни глави (императори) са председателствали също вселенски събори, на които самите те подписват правила, че нямат право да се намесват в духовната власт и йерархия на Църквата. Това е пълното разграничение между държавна и духовна власт. Считаме, че апостолското правило ясно и недвусмислено казва проблема и не е нужно да се цитират други подобни правила. Смесването на държавната и духовна власт, което виждаме сега, говори за опит за превръщане на институцията в чисто светска и нецърковна.

- Правят ли разлика духовниците между икуменизъм* в името на единния Бог и обединение на вярващите в името на Христос?

- Този въпрос е неясен, защото, ако вярваме, че Христос е Бог, то обединение в името на Единия Бог или на Христос е едно и също. Всъщност самото наименование икуменизъм е спекула и подмяна на църковния термин, защото самата дума „ейкумени” (гр.) означава „вселенски” (същността на Христовата църква), а икуменизмът е сбор от всички ереси, с които се е борила Христовата църква и ги е отлъчила от себе си. Това движение е в духа на New Age (Ню Ейдж), базирано на новите хуманистични принципи на обществото, с което се цели създаване на нова църква - на антихриста.

Условието да бъдем Христови е да се отречем от себе си, да вземем кръста и да Го последваме. Проблемът дали духовниците правят разлика, е прост. Ако се отрекат от себе си - следват Христа, ако не се отрекат - следват антихриста, като стават икуменисти. Същото както с тесния и широкия път.

- Защо според вас е неправилна смяната на църковния календар?

- Ако според вас е правилна смяната, покажете ни основание за нея. Не търсете - няма. Новият календар според думи на Шекспир е „плод на болен мозък”, но този „мозък” знае какво върши - да руши Църквата и нейните основни свойства. Нецърковната, насилствена смяна на църковния календар променя изцяло външния църковен и литургичен живот. Но тази смяна не само променя, но и тотално обърква всичко в Църквата и някои мъдри духовници основателно я оприличават с троянски кон. В тази бъркотия малцина разбират, че смяната попада дори под ударите на 7-о апостолско правило, което налага низвергване от свещен чин на всеки епископ, презвитер или дякон, дръзнал подобна смяна.

Бедата е още по-голяма в това, че съвременните учени и богослови не могат да мислят църковно. Те, страдайки от сложномислие, не разбират гениалната простота и неповторима, дори недостижима точност (по отношение на своя замисъл) на този безупречен природен феномен, наречен църковен календар. За пояснение да добавим, че нито един научен природен закон не може да се похвали с такова уникално и безупречно съвпадение между явлението в природата и самия закон.

Аз грешният, който съм имал нещастие да се занимавам с наука в тази сфера, разбирам колегите учени, които не познават закона за Пасхалията. Техният проблем е, че ако приемат този закон, трябва да застанат на колене, както своите древни „колеги” звездочетци: Валтазар, Мелхиор и Гаспар, които казаха: „Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним” и „паднаха, та Му се поклониха”. А съвременни учени да бъдат вярващи е опасно, защото концепциите са противоположни...

Простете, че гореказаното изглежда неясно и сложно, но проблемът е наистина много сериозен, защото на него сме посветили три книги и нещата не са изчерпани.

 *Идеята е за обединението на всички християнски църкви в една всемирна религиозна общност.

 

Цитатите са взети от Светите писания.