Имаме си една приказка – всяко чудо за три дни. Чудя се дали този безумен атентат, какъвто никой обикновен човек не би си помислил, че ще се случи в родината му, ще остане само шум с живот не по-дълъг от седмица. Коя ли ще е онази тема, която ще измести горчивия спомен за страха и жертвите? Дали ще сме научили урока, който съдбата ни поднесе по ужасен начин. Надявам се, че не само мерките за сигурност за в бъдеще ще са по-добри (независимо че вероятността ужасът да се повтори трудно може да се избегне). Надявам се, че ще запомним, че животът е най-голямата ценност, която притежаваме. Защото смъртта, която се сее през последните години по всевъзможни и дори крещящи и безумни начини, сякаш не успя да ни научи на нищо, не ни стресна. Дано този път сме разбрали, но едва ли.

 

Юлия Георгиева