Шайли: Запомнете моята история, тя е истинска, а не слух. Бягах сред дъжд от куршуми с бебе на ръце от терористите
Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова тв
Шайли Атари е режисьор. омъжена е за режисььор, с когото имат бебе на няколко месеца. Зад гърба си имат и десетки филми. Но нито един филм на ужасите не е така ужасен като онзи, който им се случва в събота сутрин.
Станах сутринта, за да нахраня бебето, разказва тя пред Нова тв.
Изведнъж започнаха да ни бомбардират. Силни експлозии. Нещо ненормално. В онзи момент попитах мъжа си Ахав дали ще умрем. Той ми каза не, успойкой се, ще събудиш бебето. Но експлозиите бяха все по-близо и усетих, че нещо лошо ще се случи. Но той ме увери, че няма да умрем днес, разказва тя.
Малко по-късно чухме гласовете на терористите близо до прозореца ни. Те се смееха, поздравяваха се, поощряваха се като че ли им предстоеше купон. И изведнъж отвориха прозореца. Тогава за последно видях мъжа си. Държах бебето в ръце. Сложих нещо остро в джоба си, а в другата ръка държах чук. Мъжът ми ми отвори вратата, за да мога да избягам, докато терористите влизаха през прозореца. Бягах с бебето в ръце през градината, но не можех да викам за помощ, защото ги чувах зад себе си. Те бяха настървени да убият мен и бебето. Стреляха по нас. Това беше Холокоста. Това си мислех, докато бягах под дъжд от куршуми, разказа тя.
Това се оказва последната сутрин на Яхав. Той е знаел, че няма как всички да оцелеем . Остана в къщата, за да можем ние да избягаме, за да може да ги задържи. Надявах се да е отвлечен, но не. Починал е с отворени очи към небето, разказва Шайли.
Шайли и бебето й намират своето спасение при съседи. Те са моите герои, защото ме пуснаха с детето въпреки риска да доведа терористит и при тях. Когато започнах да крещя, че терористи са влезли у дома, съседката ми каза, че току-що сестра й е убита. Въпреки своята трагедия и въпреки, че тя има три малки деца, ме приюти, разказва майката.
След това отидохме в болницата, защото бебето имаше нужда от кислород. Бяхме изкарали 27 часа без храна и вода. Лекарите казаха, че детето е толкова дехидратирано, че плаче без сълзи. И тогава си казах да, точно като мен. И досега плача без сълзи, разказва Шайли.
Сега живеят двете сами в Тел Авив - далеч от опожарения си дом. Далеч от всички успехи, които са имали. Започват си живота от нулата.
Секунда за секунда, минута за минута мисля. Да мисля за час напред ми е твърде много.. Ще ми се да има мир, който да се задържи. Но точно сега не съм оптимист, коментира Шайли.
Моля хората не за пари. Искам хората да знаят, че всичко това е истина. Предайте тази история нататък, нека хората знаят какво се е случило. Защото след време хората ще кажат, че всичко това е било слух, ще отричат, ще говорят, че е преувеличено. Но никое човешко създание не трябва да коли друго. Не бива да реже телата на хората, на бебетата, да ги отвлича. Нека българите знаят - всичко това се случи. Това е повече от достатъчно и е по-важно от каквито и да е пари, коментира тя.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
2
