Шеста Божия Заповед: „Не убивай“
„Не убивай“
(Изх.20:13)
Велика е тайната на живота, защото безкрайно велик е Онзи, Който го е създал. Човекът участва в тази велика тайна не само с чудно устроената си физика, но и със своя безсмъртен дух – тая дивна небесна искра, която го тегли нагоре към небесата. Онзи, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на човека е непостижимия Бог. Затова никой друг, освен Него няма право да гаси този пламък. Бог единствен ожитотворява, Той единствен има право и да умъртвява, както Сам говори за Себе си: „Аз съм и няма Бог, освен Мене; Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя“ (Второз. 32:39). За да огради премъдро създадения от Него живот у човека срещу заплахата на унищожението, Бог е изрекъл шестата Своя заповед, която гласи: Не убивай!
Животът на хората е Божия собственост. Никой не бива да го отнема. Въпреки това падналия в грях човек си присвоява правото – в своето безумие – да убива себеподобните! За забелязване е, че подир грехопадението на първите човеци в рая, скоро последва друг съдбовен грях за човечеството – братоубийството. Тъй, преди да дойде естествената смърт от Бога, дойде насилствената от човека! Кайн уби своя невинен брат Авел! Оттогава зачестиха братоубийствата. Нечестиви, небогоязливи хора посягаха върху живота на свои ближни и повтаряха братоубийствения грях на Каина. Защото всяко убийство е братоубийство. „Бог произведе от една кръв целия човешки род“ (Деян. 17:26). Всички ние сме братя и сестри помежду си. Всички имаме един общ Баща – нашият небесен Създател. Затова и днес, когато някой отнеме живота на друг, независимо от това кого убива – свой или чужд, родственик или не – той убива брата си.
0
1
