Шпионска технология от студената война, която всички използваме
Москва, 4 август 1945 г. Европейското участие във Втората световна война приключи и САЩ и СССР обмисляха бъдещите си отношения.
В американското посолство група момчета от организацията на младите пионери на Съветския съюз направиха очарователен жест между двете двете суперсили.
Те представиха голям, ръчно резбован церемониален печат на Съединените американски щати на Аверел Хариман, американския посласник. По-късно стана известен с названието „The Thing“ – Нещото.
Естествено, в офисът на Хариман са проверили тежкия дървен орнаменж за електронни уязвимости, но при положение, че няма кабели в себе си, или материи, каква вреда би могъл да причини?
Хариман окачва The Thing на почетно място на стената, в кабинета, в който води своето проучване, откъдето устросйтвото ще предава личните му разговори през следващите седем години…
Никой не би могъл да подозира, че устройството е една от най-големите находки в електрониката на 20-и век.
Леон Теремин беше известен още тогава с революционния си едноименен електрически музикален инструмент, на който можеше да се свири, без да бъде докосван.
Той живееше в САЩ със съпругата си Лавиния Уилямс, преди да се върне в Съветския съюз през 1938 г. По-късно съпругата му казва, че е бил отвлечен. Във всеки случай, той незабавно беше вербуван в затворнически лагер, където е бил принуден да проектира The Thing, наред с други подслушвателни устройства.
В крайна сметка, американските радиооператорите са се натъкнали на разговорите на американския посланик, излъчвани в радиоефира. Тези излъчвания са били непредсказуеми – ако се сканира радиомагнитното поле за смущения и електронен шум, няма данни за такъв. Отнело е известно време, за да разкрият тайната.
Устройството за подслушване е било вътре в The Thing и е било гениално просто, малко по-голямо от антена, прикрепена към корпус със сребърна диафрагма над него, служеща като микрофон. Няма батерии или друг източник на енергия, не се нуждае от такава.
Захранването става от радиовълни, излъчвани от Съветското посолство в Америка. Използва се енергията на входящия сигнал, за да излъчва обратно. Когато този сигнал е изключен, The Thing не подслушва.
Подобно на неземния музикален инструмент на Теремин, The Thing представлява истинска технологична загадка. Но идеята за създаване на устройство, което се захранва от входящите радиовълни, и което изпраща обратно информация по същия канал, е много повече от един подслушвател.
Днес, тази технология се нарича RFID. Ако на някои от Вас, названието не говори нищо, то се сетете за безконтактните дебитни и кредитни карти, магнитните карти и ленти за пропуск до бизнес сгради, блокове, градския транспорт и автомобилни паркинги. Чиповете за достъп и NFC предавателите в мобилните телефони.
Много паспорти и лични карти по света са снабдени с такъв чип. Наскоро Fibank пусна в България и първия безконтактен банкомат, а технологията е вградена от години в POS терминалите и се радва на все по-голям интерес.
Книгите в библиотеките, стоките в молове и големи вериги магазини имат етикет с RFID чип. Авиокомпаниите все по-често ги използват за проследяване на багажа, търговците на дребно също въвеждат технологията.
Някои от днешните чипове, са снабдени с източник на захранване, но повечето като The Thing се захранват дистанционно от входящия сигнал. Това ги прави евтини, а това е най-важната им характеристика, за да бъдат в широка употреба.
Форма на RFID технологията е използвана от съюзнически самолети по време на Втората световна война: радарът осветява всички самолети, а в тези, в които се съдържа транспондер, ще реагират на радара, като връщат сигнал със значение „Ние сме от вашата страна, не стреляйте“
Но той като силициевите вериги започнаха да придобиват все по-малки размери, стана възможно да се създаде печатен етикет, който може да се прикачи към нещо много по-малко и евтино от самолет.
Подобно на баркодът, RFID маркерите могат да се използват за бързо идентифициране на обект. Припомняме, че точно такава технология използват супермаркетите на Amazon в САЩ, които работят без нито един касиер, обслужващ персонал или маркиране на стоки. Това е възможно, тъй като RFID могат да бъдат сканирани автоматично, без да е необходима пряка видимост. Някои тагове могат да бъдат прочетени и от няколко метра, някои могат да бъдат клонирани и презаписвани. Заради това, макар високото ниво на защита, някои изделия са изложени на уязвимости. Така например Apple предупреди потребителите да не съхраняват новата Apple Card в коженки тъкани.
Друга съществена полза е възможността за съхранение на много повече данни, отколкото обикновения баркод или по-усъвършенствания QR код. RFID маркерите са използвани за разделяне на железопътните вагони и млечния добитък през 70-те години.
В началото на 2000-те големи организации като Tesco, Walmart и Министерството на отбраната в САЩ, започнаха да изискват техните доставчици да маркират палетите с доставки. В крайна сметка, RFID изглеждаше като маркер за всичко. Дори даде хляб на много конспиративни теории, които използваха изображение на RFID чип, за да твърдят, че „това е чипът, който ще имплантират в мозъка на всички“.
Някои ентусиасти, наричащи се „биохакери“ имплантираха RFID етикети в телата си, които да им позволяват да отключват врати или да се разплащат само с ръката си.
През 1999-а, Кевин Ащън, от компанията за бързооборотни стоки Procter and Gamgle, каза „RFID е нещото, което ще ни отведе до IOT (интернет на нещата)“
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
28
253
