Шулева: Не може една държава, която е в ЕС, да има почти половин милион българи на минимална работна заплата
Кадър bTV
Бюджетът за 2027 г. предвижда намаляване на дефицита до 4,3%, но това не означава устойчиво оздравяване на публичните финанси. Причината е, че държавният дълг продължава да расте, разчита се на еднократни приходи, а капиталовите инвестиции намаляват. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Лидия Шулева.
Според нея основният проблем е, че правителството се стреми да ограничи бюджетния дефицит предимно чрез увеличаване на приходите, вместо чрез съкращаване на разходите.
„Предвидени са 1 милиард и 940 милиона допълнителни приходи срещу само 57 милиона намаляване на разходите“, посочи Шулева.
По думите ѝ тези числа показват, че усилията за намаляване на дефицита ще бъдат за сметка на бизнеса и гражданите.
Шулева отбеляза, че макар в бюджетния план да са заложени отделни съкращения, включително около 220 млн. от разходи, свързани с ТЕЛК, и 200 млн. от силовите ведомства, други увеличения практически неутрализират ефекта им.
„Свиването на разходите остава основното предизвикателство пред това правителство“, подчерта тя.
Според Шулева разходите за държавната администрация се увеличават с около половин милиард, въпреки заявените намерения за оптимизация.
Един от основните въпроси според Шулева е планираният данък върху свръхпечалбите, от който се очакват около 800 млн. приходи.
Тя предупреди, че в бюджета трябва да има резервен вариант, ако тази сума не бъде събрана.
„Би трябвало да видим в бюджета резервен план, ако тези 800 милиона не могат да бъдат постигнати“, заяви икономистът.
Според нея е необходимо да се изясни как ще се третират печалбите, които дружествата използват за реинвестиране в своята дейност.
„Ако ние ограничим инвестициите, тогава какво постигаме? Нормално е, когато имаш печалби, да ги реинвестираш“, коментира тя.
Шулева изрази притеснение и от предвиденото намаляване на капиталовите инвестиции с почти един процентен пункт от брутния вътрешен продукт. По думите ѝ трябва да стане ясно дали причината е приключването на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, или има други фактори.
Бившият вицепремиер обърна внимание и на прогнозите за инфлацията през 2027 г.
В бюджетния план е заложено поскъпване от 4%, докато според цитираната от нея есенна прогноза на Международния валутен фонд инфлацията в България може да достигне 4,9%.
Това би означавало допълнителен натиск върху покупателната способност на домакинствата, но и по-високи постъпления в бюджета от ДДС и акцизи.
Шулева допусна, че прогнозата за инфлацията в бюджетния план може да е подценена. Въпреки критиките тя открои и положителни предложения в Бюджет 2027.
Сред тях са предвидените данъчни облекчения за семействата с деца. Според Шулева възможността за възстановяване на платен данък или предварително освобождаване от него може да остави повече средства в домакинствата.
При обсъжданото облекчение от около 600 евро на дете семейство с две деца би могло да получи съществено намаление на данъчната тежест върху доходите на родителите.
„Това на практика оставя много повече средства в семейството, особено в нискодоходните“, посочи тя.
По думите ѝ подобна политика представлява инвестиция в развитието на децата и може да има положителен демографски ефект.
„Аз съм много за това да се дават данъчни преференции за деца, защото това е наистина един стимул и за семействата да отглеждат децата, и за развитието на самите деца“, заяви Шулева.
По отношение на минималната работна заплата Шулева оцени новия подход за определянето ѝ като по-добър от предишния.
Тя обаче подчерта, че основната цел на държавата, работодателите и синдикатите трябва да бъде намаляването на броя на хората, които работят срещу минимално възнаграждение.
„Не може една държава, която е в Европейския съюз, да има почти половин милион българи на минимална работна заплата“, заяви тя.
Според нея част от тези хора вероятно получават недекларирани допълнителни доходи, но независимо от това е необходимо да се инвестира в повишаването на квалификацията на работещите.
Шулева настоя и за прекратяване на практиката различни социални плащания да бъдат обвързвани с минималната работна заплата. По думите ѝ това води до автоматично увеличаване на социалните разходи, без да е ясно какъв е реалният ефект от тях.
Шулева коментира и предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход, срещу което работодателите изразяват недоволство. Според нея мярката ще повиши разходите за осигуровки в краткосрочен план, но същевременно ще създаде възможност за по-високи пенсии в бъдеще.
„Максималният осигурителен доход дава и права“, подчерта Шулева.
Тя отбеляза, че в редица европейски държави осигурителните вноски се изчисляват върху пълния размер на възнагражденията, което допринася за по-високи пенсионни доходи.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
1
3
