Юлия Георгиева

Фото Александър Тодоров

Смъртта на Георги Брадата е основна тема в разговорите на приятелите му, които всеки ден се събират да пият на Шишковата градинка във Варна.

Аверът им се спомина на една от пейките преди дни. „Вечерта, преди да почине, синът ми имаше рожден ден, а пък аз не го бях виждал от 6 г., така че имах повод да почерпя. Пък с Брадата сме приятели от 3 години. Спали сме заедно по деретата, от казаните сме яли. Добър човек. Не трябваше да умира. Като се почерпихме, аз се прибрах да поспя малко в квартирата. На сутринта, като дойдох да го търся, малко след 5 ч. сутринта, го видях. По петната и по лицето разбрах, че е умрял. Веднага се обадих на 112“, коментира един от най-верните приятели на Брадата – Иван.

Намирам го на входа на Морската градина в компания с още двама свои другари по съдба. Седят на сянката и отпиват вино и ром. Под съседната пейка се е свил Вълчо – вярното куче на Брадата. Четириногото още страда за стопанина си. „Все го търси, но не го намира. Сега аз се грижа за него“, казва Иван. За разлика отпреди няколко дни, Вълчо се е доверил напълно на новия си господар и вече реагира, като му извика. „Ей сега ще намеря малко хляб и ще го нахраня“, казва Иван и напомня, че преди време Вълчо е имал спътник, но някакви лумпени го убили.

Верният спътник на починалия в съня си Георги Брадата – кучето Вълчо, все още търси стопанина си. За него сега се грижи един от най-добрите приятели на клошаря – Иван (с черната тениска)

„Като дойдоха да прибират Гошо, ми дадоха един мръсен чувал да съм го бил напъхал вътре и после в колата. А раницата му, багажите – директно на казана да ги хвърлям. Представяш ли си?“, разказва човекът. Той помогнал да се прибере трупът, но от багажа му извадил едни чехли и ги дал на друг скитник за спомен от Брадата. 

„Беше много добър човек. Никога не е посегнал на чуждото, не е откраднал. Една филийка хляб, ако има, ще ти я даде. Такъв беше“, коментира човекът, отпива от рома, за да преглътне загубата си, а останалите поклащат глави, потвърждавайки думите му. „Утре и мен можеш да ме намериш така - умрял на пейката“, допълва той. Яд го е за смъртта на другаря му, още повече че предния ден лично той му предлагал 20 лева, с които да се прибере в Сливен, където имал имоти. „Казах му, върви си, оправи се, вземи си една квартира“, спомня си Иван. Ама Брадата не искал и да чуе. Не го интересувало наследството може би заради нещастната любов, довела го до скитническия живот, или пък заради някакъв вуйчо, с когото много-много не се имали. „Все по пейките спеше – и зиме, и лете“, казва Иван и леко се усмихва на ината на приятеля си. Веднъж го намерил на една пейка почти замръзнал, та го прибрал при себе си. Друг път пък се наложило с един грамаден клон да набие няколко скинари, които най-редовно издебвали някой от клошарите да заспи, за да го нападнат с железа и ножове. „Георги толкова бой е ял от тях, идете в моргата и му вижте носа как е изкривен“, коментира човекът. Та след този инцидент той решил да закриля другаря си и двамата си свили местенце за спане в едно от деретата в Морската градина, където прекарали месеци наред рамо до рамо.  

Всяка нощ - запой

Вечерната почерпка, предшестваща сутринта, когато бе намерено изстиналото тяло на Брадата, е само един обичаен епизод от живота в Шишковата градинка, разказват хората, които работят и живеят в района. От години тя е свърталище на скитници, които в края на деня вадят бутилките, купени срещу върнатите на вторични отпадъци от казаните. „Има една група от 6-7 мъже, повечето от които млади, които всяка вечер пият на пейките“, разказва служителка от района. Като си пийнат каквото са си донесли, се завиват с каквото намерят и се наспиват. „Сутрин, като си взимам кафе, те винаги са тук“, коментира жената. Така както тя не се страхува от скитниците, но й е неприятно заради самата гледка на пиещи в центъра на града, се чувстват и две приятелки, които всеки ден присядат на пейките на път към плажа. 

„Не само вечер, и през деня се събират да пият. Още от сутринта някои са тука. Просто е неприятно, защото цапат, хвърлят си бутилките под пейките, навсякъде има шлюпки от семките, които са яли. Даже днес сме изненадани, че само един пие бира и че е толкова чисто наоколо“, коментират Мария и Милка. Но признават, че никога не са ставали свидетели на някакви проблеми, скандали, заяждания. „Тези хора не създават никому никакви проблеми“, коментира и един от таксиметровите шофьори на близката пиаца. „От години е така. Те се събират тук вечер, но когато имаше магазинче и барче, срещу почистване взимаха по някой лев или обираха кашоните“, казва той. Човекът е бил с таксито си до градинката, когато Иван намира Брадата починал. 

Счетоводителка се спънала в спящ скитник

Неприятности по повод спящи бездомници има и Иванка Георгиева, която работи в офис в кооперация на ул. „Михаил Колони“. „Тъй като дворът е отворен, там постоянно спят скитници и оставят след себе си всякакви боклуци - дрехи, обувки, завивки и неприятни физиологични „изненади“, коментира жената. Тя посочи, че не един и два пъти съкооператорите намирали спящи клошари по стълбищата, а веднъж колежката й от счетоводството, чийто офис е на тавана, буквално се спънала в един човек пред вратата. „Г-жо, не се притеснявайте, аз ей сега ще стана“, отговорил той на смаяния й поглед, станал и изчезнал. „Е, как да не се притеснява жената, като работи само с една колежка. Мен не ме е страх, но определено ми е неприятно. Не знам как можем да се справим с този въпрос“, допълва Георгиева.