Докато двайсет варненци гледат сеир и снимат с телефоните си как автобус със седемнайсет шокирани пътници се превръща в подводен ковчег, един младеж, роден с името си, сложи всички в малкия си джоб . Това се случва не кога да е, а на 27 юли. Денят, в който се навършват 134 години от Освобождението на Варна от турско робство. От късата дистанция на времето е трудно да се разчетат скритите послания на водния капан. Едно обаче е ясно – нищо не е случайно. Дали тези 17 души се оказаха непредвидените „жертви“ на „водния тероризъм“, или пък съдбата е решила да подскаже нещо на потомците на последния освободен град... Със сигурност евентуалното потвърждение на първата хипотеза не изключва втората, а напротив – пак води до нея! Важното е, че на паметния ден съдбата изпрати Момчил от Търговище и тримата полицаи, за да ни даде урок без жертви... За нас остава да се опитаме да разчетем скритата символика на събитията и най-вече да я осмислим... За тази цел обаче телефоните няма да ни свършат работа!

Георги Александров