СЛЕД 4 НЕНУЖНИ ОПЕРАЦИИ МЪЖ НА ИНВАЛИДЕН СТОЛ ПАК ЛЯГА ПОД НОЖА

“Вече 6 г. не спирам да се боря макар да виждам, че няма резултат. Напоследък имам надежда, че ще мога да ходя отново”, разказва 38-годишният Йордан Стефанов от Горна Оряховица пред 24 часа. 

Мъжът е на инвалидна количка, затворен между 4-те стени в апартамента на родителите си с тежката диагноза гръбначномозъчна артериовенозна малформация (АВМ).

Преди 4 месеца от клиника в Аугсбург, Германия, му дават надежда, че могат да извършат сложната интервенция на гръбнака.

В момента Йордан е неподвижен от кръста надолу. Според италиански и немски професори, с които мъжът е контактувал по интернет, това се дължи на неправилно поставена диагноза. През 2009 г. в софийска болница търсят причината за прогресиращата слабост в краката му, той е претърпял 3 операции от дискова херния и куп консултации при специалисти по неврология и ортопедия у нас.

Семейството на болния вече е разпродало всички наследствени земи. Родителите пенсионери са потънали в заеми, за да търсят лек.

Ходенето по мъките за Данчо, който е бил технолог в маслобойна в Лясковец, е от 2007 г., когато започва да накуцва с единия крак. Атлетичният мъж, който до казармата тренирал футбол и хандбал, отишъл на преглед първо при невролог в общинската болница в Горна Оряховица. Лекарят го насочил към неврохирургията на търновската болница.

“Там ми наговориха страшни неща - че положението е сериозно и ако не се оперирам, може да осакатея. Затова за два дни се съгласих”, спомня си Йордан.

В Търново му е направена първата операция за отстраняване на дискова херния. Седмица пациентът се чувствал добре, но след това започнал да се изморява и да се движи едва-едва.

Семейството на младия мъж започнало да търси консултация с други специалисти. Стигнали до клиника в София, където с ядрено-магнитен резонанс открили, че хернията не е изчистена, разказва майката Стефка Василева. Там лекарите извършили втора операция в края на 2007 г., но отново последвало влошаване.