„Не искаме да сме роби в България.“ Този призив отправиха вчера моряците от кораба „Ина“, арестуван миналото лято в Гърция. Нямам намерение да твърдя кой е крив, кой прав в случая, ще цитирам само думите на една от близките на екипажа: „Нали държавата трябва да е зад нас. Зад българите, независимо къде сме и какво ни се случва.“

Тези мъже, тръгнали по моретата, за да хранят семейство, едва ли са мислели, че един ден ще се докарат до просешка тояга. Ще чакат под прозорците на работодателя си година и повече, за да получат онова, което са изработили не само заради себе си, а и заради него. Те ли криво са мислели, или времето, в което живеем, е криво. 

Времето е криво. За единия хляб хората тръгват - без да мислят за договори. Без да мислят за защита. Без да мислят дали няма да останат погребани под вълните в поредния кораб морга. Знаят обаче, че са българи. И се надяват, ако някога нейде по света изпаднат в беда, държавата България да им помогне. Екипажът на „Ина“ чака вече една година.

 

Ирена Цекова