СПЕЦИАЛИСТИ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ! ЗЕМЯТА В ДОБРУДЖА Е В КЛИНИЧНА СМЪРТ

Дияна Райнова

„Земята на Добруджа вече е в клинична смърт. Ако не се вземат мерки, тя ще спре да ражда”, алармира Ахмед Арабов, химик по образование, специалист по състоянието на почвата. Той участва в Националната конференция на еколозите от общините в България, която се провежда в Добрич. „В момента земеделците мислят само за пари. Не се говори за земята, а тя умира”, твърди специалистът. Той е категоричен, че органична материя в нашите земи вече почти няма. Нормалното ниво на хумус в почвата трябва да е 5%, в Добруджа то е около 3%, което се определя като клинична смърт. В останалите региони на страната ситуацията е още по-лоша, особено в Южна България, твърди Арабов. Специалистите по места са тези, които трябва да се борят с проблема. „Затова и можем да твърдим, че хлябът вече е в ръцете на еколозите”, каза още той. По думите му компостирането на отпадъците е нещото, което може да спаси почвата с жива тор. 

„За 2013 г. всички общини в България трябва да заложат средства за събиране на зелените отпадъци – листа, клони, трева, и за оползотворяването им, произвеждайки компост”, стана ясно на конференцията. „До края на годината се очаква да бъде издадена наредба за определянето на тежките метали в компоста. Засега няма стандарт и за качеството му”, каза  Николай Сиджимов, изпълнителен директор на асоциацията. До края на декември трябва да е готов и проект за наредба за оползотворяване на биоотпадъците, добави доц. Екатерина Тодорова от Лесотехническия университет.

Добрич е пилотна община по компостиране на биологичен материал. Само две са общините, които работят по метода на компостиране - Смолян и Добрич, но водеща  община с много по-голям принос е Добрич, изтъкна на пресконференция Велеслава Абаджиева, национален координатор на Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд. От 2006 г.  до сега от фонда са финансирани 105 проекта за 9 милиона долара, уточни тя. Глобалният екологичен фонд е дал едва 3,8 милиона долара, останалата по-голяма част съфинансират бенефициентите. На срещата участват над 130 еколози от цялата страна.