СТИХОВЕ НА МАРИНА ЦВЕТАЕВА ЗВУЧАТ ЗА 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО Й

Рецитал, посветен на 120 годишнината от рождението на руската поетеса Марина Цветаева, ще се проведе днес от 18 часа в Дома на запасното войнство на ул."Генерал Столетов" 3. От Сдружение "Приятели на Русия, Украйна и Беларус -Варна" са подготвили избрани творби и клипове за живота и делото на поетесата. Два дни по-рано от клуба подготвиха и акустичен концерт с руски песни в изпълнение на барда Милен Тотев. Темата беше "200 години от Отечествената война 1812 г.". За събитието говори Люба Касърова. 

Следващите творчески планове на "приятелите" са насрочени за януари 2013-та, когато една от вечерите ще бъде посветена на Владимир Висоцки. 

Марина Цветаева е сред най-уникалните таланти на Русия. Родена е на 8 октомври 1892 г. по стар стил, 26 септември по нов, в Москва в семейството на професора-изкуствовед И. В. Цветаев (1847-1913), основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин”. В жилите й течала руска, немска и полска кръв. Учи в Лозана (Швейцария), във Фрайбург (Германия), пътува до Париж, където слуша лекции по старофренска литература в Сорбоната. 

Пише стихове от 6-годишна. Първия си сборник „Вечерен албум” (1910) издава със свои средства. През 1911 пътува за Коктебел (Източен Крим) по покана на поета Максимилиан Волошин, където се запознава с бъдещия си мъж Сергей Яковлевич Ефрон, за когото се омъжва през 1912. Издава сборниците „Вълшебен фенер” и „Из две книги”. През 1915-1916 създава циклите „Стихове за Москва”, „Безсъница”, „Стихове за Блок”, „Стенка Разин”, „На Ахматова”.

През 1919 пише стихотворните цикли „Стихове за Сонечка” и пиесите „Фортуна”, „Каменният ангел”, „Приключение”, „Феникс”. През 1921 публикува сборника „Версти”. Емигрира през 1922 г. с дъщеря си. Зад граница се появява сборникът „Занаят” (1923), поеми и есета. През лятото на 1939 г. се връща в Москва, живее в Болшево, после до евакуацията – в различни квартири в Москва. Дъщеря й и съпругът й са изпратени в лагер. През август 1941 г. Цветаева е евакуирана в Елабуга, където се самоубива на 31 август 1941 година. Точното местоположение на гроба й и досега е неизвестно.