Събудете се!

От години се тръби, че в България има само зачатъци на гражданско общество. Оценка за това не мога да дам, но знам със сигурност, че не са един или двама хората, които - когато станат свидетели на зверство - не си затварят очите, а правят нещо, за да помогнат. Такъв е и случаят с плачещото дете и разбеснялата се майка в мола. Никой не знае дали то наистина е малтретирано. Факт е обаче, че има държавни органи, които са длъжни да го защитават при нужда. И тази нужда е била сигнализирана от един човек. За съжаление неговото притеснение не е срещнало подобаващия се ответ. 

Дали следващия път, когато стане неволен свидетел на насилие, ще тръгне да защитава жертвата? А ако помоли, дали отново ще се сблъска с думите „нищо не може да се направи“. А ако, не дай си Боже, следващия път жертвата се окаже в някоя от моргите, тогава какво ще правим – отново вина ли ще търсим? 

Затова е измислена превенцията и всеки сигнал за малтретирано дете се проверява.

Юлия Георгиева