Само в „Петел“: Осъден във Варненския затвор снима синините си от палки и мизерията в килиите

Редактор: Веселин Златков

e-mail: veselin_zlatkov_petel.bg@abv.bg

 

Пребит затворник изпрати снимки от затвора като гаранция, че случаят му няма да бъде потулен. Снима ги с мобилен телефон зад решетките – това е вещ, която там е незаконна. Кадрите му запечатват не само синините му и избитите зъби, но и ужасните битови условия, които сякаш не са от този век.

И още нещо – дрога. Наркотици, които не са законни нито в затвора, нито извън него. Но ги има, въпреки мерките за сигурност, въпреки проверките и натрупания с годините опит в борбата срещу този порок сред затворниците.

Всичко това е само част от историята на един от обитателите на Варненския затвор. Той не може да я разкаже сам, защото изтърпява 5-годишна присъда за кражба, като е горе-долу на средата й. Затова изпраща свидетелствата на майка си, която избра да ги покаже единствено на „Петел“.

Първоначално престоят в затвора на осъдения варненец сякаш не е толкова лош, или поне има и положителни страни. Той се занимава активно със спорт, вдига тежести, тренира бокс. Явява се са затворнически състезания, печели награди и в крайна сметка режимът на присъдата му е облекчен и е преместен в общежитие в Разделна.

Затворникът обаче има сериозен проблем със зъбите. А в общежитието зъболекар няма и да се получи такова обслужване се оказва проблем.

По думите на майка му, ужасната болка е причина да се отклони от мястото за изтърпяване на наказанието, за да потърси зъболекарска помощ. Тук има и една интересна подробност – затворникът се обажда, за да предупреди служител на затвора, че ще наруши условията на присъдата си. Естествено, това става по незаконния му мобилен телефон.

Отклонението на осъдения се приема за бягство и той е съден в Провадия в началото на юли. „Там, пред съдията, той започна да говори с имена. И това бяха имена на господата с пагони. Всичко е записано и документирано“, разказва майката на затворника. Така в протоколите по делото е записано и за телефоните, и за наркотиците, и имената на служители на Варненския затвор, за който се твърди, че осигуряват тези „екстри“.

Оттук насетне нещата за осъдения се влошават. Той отново е върнат от Разделна във Варна, режимът му е утежнен. Надзирателите започват да се отнасят лошо с него, твърди майка му. На 30 юли килията му е претърсена и там е открит мобилен телефон. Ядосан, затворникът разбива апарата в пода. Следва намеса на надзирателите. Именно след нея, осъденият изпраща (явно по друго мобилно устройство) снимки на синини, избити зъби и други ужасии.

Директорът на Варненския затвор Йордан Йорданов отказа коментар по случая с довод, че не е в неговите правомощия да го направи. От свои източници обаче „Петел“ научи, че по случая се води вътрешна проверка. Обяснението за нанесените удари с палка от надзирателите на затворника е, че той е посегнал на един от служителите. Други обаче са по-меки в твърденията си. Според тях затворникът е бил дрогиран и агресивен, но не е налетял на бой. Проверката по случая приключва тази седмица. Тя включва и преглед на записи от камери, запечатали случая. Дали надзирателите са действали по правилата, или са ги превишили трябва да стане ясно най-късно до 10 септември.

Проверката, може да донесе наказания на служителите на затвора. Може и да ги оневини. Дали обаче покрай нея ще се задвижат някакви процеси, които да променят реалността, в която зад решетките се вкарват почти безпроблемно телефони и дрога, е твърде съмнително. Според започнати в детайли със ситуацията, във Варненския затвор почти всекидневно се правят опити за внасяне на забранени вещества и предмети – в туби от паста за зъби, в храни и т.н. Често нарушенията се хващат, но въпреки това ситуацията вътре не се променя. Дали надзирателите имат пръст в това, или не – могат да го кажат само проверяващите органи. Факт е обаче, че Варненският затвор е от една страна пренаселен, от друга страна с почти наполовина служители, които да вършат работата. Наплив от желаещи за такава кариера няма. Така се назначават хора, които може би не са най-добрите за тази работа, която е изключително тежка, отговорна и натоварваща психиката.

Като добавим и липсата на средства от държавата поне да нормализира битовите условия, Варненския затвор се оказва твърде проблемно място дори и за предназначението си. Вярно е, че затворът не е курорт и че неговата суровост е част от наказанието на осъдените. Когато обаче става въпрос за правосъдие и за справедливост, анархията е недопустима.