Само в Петел: Вижте 10 потресаващи истории на родители, чиито деца са пострадали от системата за закрила на детето
В зала „Запад“ на Народно събрание се проведе Кръгла маса на тема "Правата на децата - отговорност или бизнес?".
Събитието бе организирано в резултат на упоритостта на родители, чиито деца са пострадали от системата за закрила на детето и начина, по който социалните работници прилагат държавната политика в интерес на детето.
Родители, обединени от сходни преживявания в хода на намесата на държавните институции, в лицето на Отделите за Закрила на детето към Дирекциите за Социално подпомагане, представиха пред народни представители случаи на деца и семейства имали драматичен досег със системата. На срещата присъстваха представители на 15 родителски организации, които настояват за законодателни промени в сферата на политиките за детско благополучие, както и за механизми за наблюдение, контрол и професионални стандарти в практиката на социалните работници.
Само в Петел ви представяме описание на случаите, които бяха оповестени. Някои от тях са известни в публичното пространство, за други се разказва за първи път в нашия сайт. На вниманието на отговорните институции и на цялата общественост са историите на децата, с които се поставя началото на тежък дебат за намесата на държавата, която вместо да помогне и ги закриля, създава предпоставка за нанасяне на вреда и психични травми, които бележат живота на тези уязвими деца и родители. Прави впечатление, че повечето са родители, които живеят в бедност, безработни са, имат деца с увреждания.
Един от случаите е особено показателен за порочната практика на системата: отнася се до баща, който е и минал през домовете за деца и социалната работничка, която е решавала неговата съдба е същата, която с методите си на работа причинява морална щета и страдание на неговите деца чрез начина на своята работа.
Запознайте се с тези истории. Не просто, за да бъдете съпричастни, а за да си дадем сметка за това как може да се променя функционирането на една от най-важните системи у нас, тази за децата. Какво да говорим за другите и за доверието в институциите изобщо.
Вижте 10 наблюдавани от КЗПД случаи
ДЕЦА от Средец. Отнети и настанени в различни домове в Бургас и гр.Средец.
Основание – оставени без надзор от пълнолетно лице и липса на течаща вода. Трите деца са разделени от социалните работници, като двете са настанени в различни домове, а едното остава при майка си. На два пъти е констатирано наличието на физически травми, нанесени върху малолетното момче при престоя му в ДДЛРГ „Щурче“ Средец, като детето е и във видимо недобро психо-емоционално състояние.
Момичето е настанено в Бургас, където не се чувства добре и желае да се прибере в семейното жилище. Братчето им споделя, че от ДСП Средец и ЦОП Средец го заплашват, че ще отнемат и него от майка му. В ЦОП Средец се опитват да го убедят, че майка му не го обича. Детето признава, че в присъствието на работници от ЦОП и ОЗД Средец са нахълтали полицаи в дома им, прескачайки оградата на къщата, без да се легитимират и без заповед, като са нарушили неприкосновеността на жилището им, а след това служителката от ОЗД го е накарала на улицата да си събуе панталона, за да провери дали е бит от майка си.
ДЕЦА от Перник. Отнети две деца и настанени в дом с. Дрен SOS „Детски селища“.
Основание: бащата е извършил убийство. Две деца (брат и сестра) са отнети от майката и настанени в SOS „Детски селища“ с. Дрен. Момчето е с епилепсия и не е лекувано по време на престоя си в дома. Децата постоянно питат кога ще си отидат у дома. Момичето твърди, че си е приготвила багажа и очаква с нетърпение да си тръгне.
Децата споделят, че в дома където живеят ги учат да казват на приемните родители „мама“, а това ги обърква и не знаят как да възприемат биологичната си майка. Момичето няколкократно пита коя майка ги е родила. Двете деца споделят, че са наказвани в дома да седят на колена с вдигнати ръце и ред подобни наказания, дори са ги наказвали да си лягат гладни. Майката е подавала многократно молби да й бъдат върнати децата, но от ДСП .Перник й е отговаряно, че трябва да си намери ново жилище и работа, но не й е оказана помощ. От ЦОП Перник няколкократно са посетили новото жилище на майката, като са направили забележки, че луфта на чекмеджетата на детското креватче е голям и се виждат дрехите, които са в него, стълбите на жилището били стръмни, а леглата били малки. ДСП Перник препятстват връщането на децата в семейството.
ДЕЦА от Кнежа. Отнети при раждането на бебето и настанени в различни приемни семейства. Основание: липса на ток. Т. има едно дете и скоро ражда второто си преждевременно. По сигнал на акушерката майката е била посетена от две служителки от ДСП Кнежа, които са принудили родилката да напише собственоръчно декларация, че е съгласна новороденото и брат му да бъдат настанени в приемни семейства за срок от 3 месеца. Следобед на същия ден майката отново е била посетена в болницата от двете социални работнички, придружени от приемните родители. Социалните работнички са се опитали да й връчат заповед, в която са били записани неправилно личните й данни. Поради това, заповедта не й е била връчена, но децата са й били отнети и настанени при приемните родители. На следващия ден майката е била призована в ДСП Кнежа, където й е била връчена заповедта с верни лични данни, но със стара дата.
ДЕТЕ от Люлин. Изведено и настанено в приемно семейство. Основание: недобра хигиена в жилището и липса на течаща вода. Детето буквално е изтръгнато от ръцете на майка си без да й е връчвана заповед и без информация къде се отвежда детето.
Бащата се е прибрал по спешност у дома, след като майката на детето му е разказала за случилото се, двамата са тръгнали да търсят детето. Едва след пристигането на родителите в ДСП Перник, социални служители са им връчили надлежно заповед за спешно настаняване на детето в приемно семейство. Не е оказана помощ на родителите на детето и не е искано съгласие за настаняване при близки, съобразно чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗЗ Детето. Родителите са насочени за ползване на социална услуга към ЦОП Перник. Работата по социалната услуга се е изразявала в проверки на дома на семейството, където ЦОП, неизвестно в какво качество и компетентност са поставяли условия на родителите, че докато не бъде измазана къщата, боядисани стаите и др.п., няма да им върнат детето. След излъчено предаване в медиите ЦОП Перник са се отказали да се занимават със семейството, но детето не е върнато, въпреки направените подобрения в дома на семейството.
ДЕЦА от София. Укриване на сигнал за насилие от бащата над децата и майка им.
Момичето е заставено от социален работник да онагледява побоя върху кукла-макет, без присъствие на родител или детски психолог . Налице е насилие на бащата към момчето, което е с увреждане, поради което майката е подавала жалби и сигнали до ДАЗД, АСП и МТСП, но същите са без отзвук от сезираните органи. Вместо това от ДСП Красно село към майката са отправени предупреждения да спре със сигналите, като са й отправени заплахи, че ще отнемат на дъщеря й. Момичето е било затваряно с часове в ДСП Красно село, без родител и психолог, като при една от срещите е била принудена от социалния работник да онагледи върху кукла-макет как бащата бие брат й, като са я карали да рита куклата за демонстрация.Момичето е било принуждавано от социалните работници на ДСП Красно село да обещае, че ще прости на баща си, като в замяна той ще й върне паспорта, за да може да участва в състезания, организирани от училището. Социалните работници от ДСП Красно село са увещавали майката да информира дъщеря си за онкологичното си заболяване и да подготвя децата си, че ще умре. Директора на ДСП Красно село лично се е ангажирала със защита на правото на бащата на децата, но за сметка на правата на самите деца. В резултат на това:
- липсва всякаква реакция по жалбите и сигналите от майката и дъщеря й;
- информацията в социалните доклади е силно изопачена, необективна и очевидно пристрастна.
- тормозът на бащата върху децата и майката е продължил, а момичето получава трайна страхова невроза, в резултат на което при вида на баща си изпада в хистерия, повръща и дори се изпуска;
- момичето е било лишено от възможността да участва в състезания със съотборниците си в страната и чужбина, поради задържания от бащата паспорт;
- майката се принуждава заедно с децата да напусне собствения си дом и да се изсели от София, за им да осигури спокойствие.
ДЕТЕ от Сливен. При раждането детето е отнето от майка му и настанено в специализирана институция ДМСГД Сливен. Родилката е споделила с лекаря в болницата, че баща й не ги желае в дома си, поради което ще живеят при приятелка, докато си намери квартира. На свой ред лекарят информирал за това социалната служба. 4-5 часа след раждането, още под въздействие на упойката, майката е посетена от социални работници, които са й поднесли за подпис документи, без да обяснят съдържанието им и целта. В състояние на временна невменяемост майката е подписала документите, чието съдържание е могла да узнае едва след изписване от болницата. Оказало се, че е дала съгласие за отказ от детето.Подала възражение срещу издадената Заповед № ЗД-ПД01-0219/22.08.2014 г., както и молба за режим на личен контакт, а приятелката й е депозирала декларация за подкрепа, но това не е било взето предвид.
Детето е заразено в Дома с конюнктивит и гъбички по лигавицата на устата, но това също не е взето предвид.
ДЕТЕ от село Бухово. Отнето и настанено в приемно семейство, а впоследствие осиновено въпреки, че майката е потвърдила пред началника на ОЗД Оборище, че е подписала декларацията под натиск. Не е приложен и 6-месечния срок за адаптиране на детето с родителите. Детето е отнето от близките му без да има отказ от тях да се грижат за него и е настанено в приемно семейство. Бабата на детето го е гледала в дома на приемната майка, защото приемната майка е пътувала извън страната. Майката и бабата на детето подават сигнал до Началника на ОЗД Оборище, че върху майката на детето е оказан натиск да разпише декларация, че се отказва от него. Няколко дни след подадения сигнал, детето е дадено за осиновяване, без да е спазен срока за приобщаване на дете към родител. След като е осиновяването детето му е сменен ЕГН и близките му не могат да го открият и защитат правата му.
ДЕТЕ от София. Бездействие на социалните работници по изпълнение на режим на лични отношения, установен със съдебно решение. Родителските права са предоставени на майката на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения. Поради неспазване на определения в съдебното решение режим на лични отношения, бащата е подал множество жалби и сигнали до АСП, ДСП, ОЗД и всички компетентни институции и други институции, но без резултат. Отговорните социални служби не са предприели мерки за съдействие при осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето му, в резултат на което е налице родителско отчуждение на детето от баща си. Бившата тъща на бащата е работила в дом за деца с увреждания и най-вероятно използва контактите си за осуетяване на правото на детето да поддържа контакт с баща си.
ДЕТЕ Бебето от Бургас. Изведено от биологичното семейство и предадено в медико-социален дом „Вяра, надежда, любов“ Бургас Детето е родено с недоразвити челни дялове на мозъка и малформации, поради което прави гърчове, трудно диша и няма гълтачен рефлекс. След 7-дневен престой при майката, детето е изпратено в неонатология, а майката – в АГ отделение. Лекарите от болницата сигнализирали ОЗД Бургас, че детето е в риск за здравето и убеждават родителите, че детето не може да бъде отглеждано в домашни условия. Детето е приведено от болница „Черноморска“ в ДМСГД, където обаче не допускат майката да вижда и да се грижи за детето си. Детето е със сонда за хранене и майката е инструктирана от лекарите как да подава мляко в сондата, за да не се задавя детето. В ДМСГД здравето на детето се влошава и родителите му след консултация с лекар-невролог от ВМА София, пожелават детето да бъде прехвърлено за лечение там, но получават отказ с мотива, че детето няма да издържи пътуването. Бебето отново е настанено в болница «Черноморска», където е стабилизирано и отново прехвърлено в ДМСГД. Оттам оказват натиск върху родителите да подпишат съгласие и след получаването му, отново започва грубото отношение към тях . Грижата за детето в Дома не е добра. Майката и дядото неведнъж стават свидетели на неправилното хранене на бебето, вследствие на което здравето му отново се влошава. Директорката на Дома решава да изпрати детето в болница в Пловдив и е натоварено не в реаномобил, а в автомобил, без майката или друг роднина.
В болницата се установява остра белодробна инфекция, от която бебето умира на 3 месеца.
ДЕТЕ четирите деца от Плачковци. Изведени от биологичното им семейство и настанени в приемни семейства в SOS „Детски селища“. Децата са отнети с заповеди издадени от директора на ДСП Габрово, в които липсват основни реквизити, като: изх.№, основания, мотиви и печати. От заповедите е видно, че децата са настанени в приемни семейства, но фактически три от децата са настанени в SOS„Детски селища“ Трявна, а най-малкото в приемно семейство в Габрово. По време на свиждане с децата в SOS „Детски селища“, едно от тях се оплаква, че е тормозено. Родителите забелязват, че му е наранено ухото. За тормоза е подаден сигнал до полицията в гр.Трявна и на горещия телефон за насилие срещу деца, информирани са и ОЗД.
Детето е лишено от правото му да посети съдебен лекар, за да се установи и освидетелства насилието. Към момента няма данни органите по закрила да са уведомили прокуратурата. Социалния работник и психолога от SOS „Детски селища“ в присъствието на представители на КЗПД се държа арогантно с родителите и им се карат, че са подали сигнал за случилото се.
Налице е порочна практика за заобикаляне на закона, като социалните служби умишлено игнорират текстовете на чл.23 и чл.24 от ЗЗ Детето, уреждащи задълженията им за предоставяне на мерки за закрила в семейна среда. На практика родителите не получават необходимата им подкрепа, а вместо това биват наказвани с отнемане на децата им.
Социалните служби и работници системно превишават правомощията си и без да са компетентни дават оценки, увреждащи едновременно интереса както на децата, така и на родителите.
Този порок се прехвърля и в съдебните спорове чрез социалните доклади, като безрезервното им кредитиране от съдилищата по брачните дела се явява друг съществен порок, но в съдебните процеси.
В ОЗД и ДСП в повечето случаи липсват компетентни лица за работа с деца, както и психолози, което води до нанасяне на психо-емоционални вреди на децата.
Социалните работници престъпват закона и морално-етичните норми, като подвеждат родители, намиращи се в уязвимо и безпомощно състояние, както и в постродилен шок и временна невменяемост поради влияние на упойка, за да подписват декларации за отказ от родителски права или съгласие за настаняване на децата им в социални институции или приемни семейства.
Бездействието на социалните служби и работници в някои случаи, а хиперактивността им в други навеждат към изводи за наличие на определен интерес, неотговарящ на целта на закона.
Липсва какъвто и да било контрол върху начина на изготвяне на социалните доклади и оценки, както и критерии за професионален подбор на кадрите в ДСП и ОЗД. Това дава възможност за манипулиране на оценката в докладите в полза на едната или другата страна с цел набавяне облага.
Масова практика на ДСП и ОЗД е да отказват достъп до изготвените социални доклади и да не запознават родителите с тяхното съдържание. На родителите не се предоставят и екземпляри от протоколите от извършените огледи в жилищата им. По този начин се препятства правото на защита (възражение) на родителите и децата срещу социални доклади с невярно съдържание и се нарушава основното конституционно право на информация, както и свързаните с него права от Хартата на основните права в ЕС.
Плановете за действие се изработват от социалните служби, без участието на родители и често са формални, като не отговарят на реалните нужди на децата.
Социалните работници са си присвоили власт извън тяхната компетентност и правомощия, която в повечето случаи използват превратно, превръщайки я и като инструмент за репресия. Така масово не се реагира при явна нужда от прилагане на мерки за защита спрямо деца в гетата, за сметка на други, недотам драстични или спешни случаи.
Грижата към децата, предоставяна в приемните семейства и социалните домове не е по-добра от получаваната в биологичните им семейства, но докато спрямо първите липсва контрол, то върху вторите контролът е несъразмерно завишен. Освен това, за разлика от „приемната грижа“ и социалната услуга, предоставяна в социалните домове, които са платени, биологичните родители не се финансират, дори тогава, когато отглеждат децата си с увреждания. С това е създадено неравно третиране на биологичните родители, тъй като те не са на трудов договор и не ползват свързаните с това облаги, както това се прави за „приемната грижа“ и социалните домове. Затова приемните семейства отглеждат повече от едно дете и са превърнали това в професия.
Порочна и неморална е практиката за разделяне на биологично свързани деца и отглеждането им в различни приемни семейства или социални домове. Това е свързано с начина на финансиране при отглеждане на само дете и биологично свързани деца. Следователно и начина на стимулиране на приемната и социалните услуги поражда порок, който рефлектира в правата на децата.
Реално, правата на децата масово се пренебрегват от социалните служби. Защитата на правата на децата към настоящия момент е по-скоро предтекст за реализация на свързани с това финансови интереси.
