Съпругата на удавения в Поморие Христо покъртително за трагедията и "тъпия зелен флаг на плажа"!
Съпругата на удавения на 2 юни т.г. в Поморие пловдивчанин Христо Средев – Ани, не смята засега да търси отговорност от спасителите и концесионера на плажната зона, споделя тя за „Телеграф”, цитиран от Агенция "Монитор". По думите й обаче флагът към 18 часа на плажа е бил зелен, въпреки че в морето е имало мъртво вълнение. Именно това природно явление е повлякло навътре в морето Христо, който е влязъл първи да се къпе, а след това и неговият по-голям брат Мирослав.
Трети мъж, който се е втурнал да ги спасява, е оцелял на косъм, тъй като е успял да се хване за шамандурата. „Ще разкажа какво се случи така както аз видях и доколкото паметта ми позволява от преживения шок. Решихме на отидем до морето за кратка почивка на гости при наша много скъпа приятелка. Тя ни нагости с превкусен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Релакс. Спокойствие. Кеф. Ицо както винаги се грижеше за музикалния фон. В морето имаше вълни, но е море, нормално поведение като за него. Флагът беше зелен”, пише почернената съпруга във фейсбук групата на Поморие. Именно там тя разказва с подробности какво точно се е случило в черния за нея и за семейството й 2 юни.
„Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа решихме, че е време да си ходим. Ицо и Миро решиха да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че наистина ще е „за последно“! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също тръгнах с тях, но реших,че водата е студена и не ми се мокри. Те продължиха сами със смях и шеги. Морето на този плаж в началото е доста плитко и човек навлиза доста навътре, за да му е поне до кръста.
Никой от тях не е умел плувец, но и не са хора, които действат самоуверено и рисково в морето. Напротив! След минути аз и приятелката ми чухме вик „Помощ!Помощ! Давя се!”, разказва вдовицата. Тя разпознала гласа на съпруга си Христо и скочила веднага, за да види какво става. Причината да се изправи била, че нямала видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред тях. „Видях как хора, поне 4-5 мъже, се втурнаха към водата. Аз веднага се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, но някъде около шамандурата, не по навътре.
Мъжете във водата крещяха „Морето дърпа, морето дърпа“. Аз заплувах срещу вълните и сама усетих завличане и придърпване навътре. Не съм добър плувец, затова се обърнах и заплувах към брега, а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, но видях че някой се държи за шамандурата. В първия миг помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112. Може и други хора да са звъняли, не знам. Часът беше 18:06.
Приеха сигнала и казаха, че изпращат екипи”, изплаква мъката си жената. След това тя се втурнала към вълнолома, защото от там имало по-добра видимост. Шамандурата около която се случило всичко, била имено първата от вълнолома. От там Ани Средева видяла, че човекът, който едва се държал за шамандурата, не бил съпругът й. „Затърсих с очи в морето, но не го виждах. На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е.
Крещях „тяло, тук е!“ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да помогна. Появи се човек в униформа (забравих даже каква беше), който ме заразпитва момчетата близки ли са ми, знам ли името и подобни неща на които отговарях механично. Видях, че момчето на шамандурата бе спасено и изведено на брега от двама мъже. Междувременно забелязах, че в морето имаше хора, включително майки с деца!!!!”, казва Ани, която не може да проумее как така едновременно в морето има удавници, спасителна мисия, а флагът на плажа продължавал да се вее в зелен цвят.
„Има удавници, спасителна мисия.., а никой не смени тъпия зелен флаг! Мъж (не знам дали един от двамата спасили момчето на шамандурата или друг) заплува към брега от другата страна на вълнолома, като между временно още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация”, пише тя. Междувременно на плажа отишли пожарникари, които носели огнеупорни дрехи и въжета.
„Аз се развиках „Каква е тази пожарна? Какво гори!“ Мъжът, който пръв стигна до Миро също повиши тон и изкрещя „Плажът гори!“. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален спасител. Изказвам му големи благодарности за стореното. Стори ми се отчаян като мен, че не е могъл да стори повече. Междувременно реанимацията продължаваше изцяло ръководена от една жена по бански, рускиня, в последствие разбрах, че е лекар дошла на почивка.
Не знам кога се появиха и лекарите от спешна помощ. Загубих представа за времето. Молех се”, разказва за преживяното вдовицата. През цялото време тя се опитвала да види в морето къде е нейният съпруг. И повтаряла, че има още един човек в морето, има още един човек в морето. Чула мъже да казват, че вероятно морето го е завлякло навътре и утре като се надуе тялото ще изплува. „Отчаях се. Изпсувах на ум и се вкопчих в надеждата за чудо! Видях лодка. Пак затичах към плажа.
От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата сякаш завинаги отворена за последен дъх, последен вик за помощ, последно „Обичам ви!“ Хванах го за ръката и се предадох на шока”, изплаква Ани Средева. Тъй като и тя самата била изпаднала в шок рускинята лекарка й била инжекция диазепам. „И после усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични действия, механични отговори на задаваните въпроси, механично поемане на дълбоки глътки въздух, за да не забравя, че съм жива.
Това е моят разказ за случилото се. Разни детайли, подробности.. продължават да изплуват в съзнанието ми, но не са важни. Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали мразя морето ли? Не, не го мразя. Да беше човек да го намразя и да му извия врата ама то... стихия. Все едно да мразя земята, по която ходя. Но съм искрено благодарна на хората, които помогнаха! Бяха много! Не запомних всички лица. Но много се отзоваха и всеки действаше според силите и възможностите си. Благодаря ви! Има хора с големи сърца, които ми дават надежда, че доброто съществува и само чака случай да се прояви. Неизразима е и благодарността ми към Ива и нейното семейство, които бяха неотлъчно с мен! Моля, ако някой е бил свидетел на станалото или е участвал в спасяването да се свърже с мен”, пише Ани Средева. Погребенията на удавените братя бяха във вторник на Рогошките гробища в Пловдив. Христо и Миро Средеви са били положени един до друг на гробищата, за да бъдат заедно и в последния си път.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
