Селянинът с колелото

Помните как наскоро правителството обяви село Игнатиево в община Аксаково за град. Решението за административно-териториалната промяна беше подкрепено от Общинския съвет и кмета на Аксаково и областния управител на Варна Данчо Симеонов. Смяната била продиктувана от това, че изпълнява законовите условия за обявяване на село за град, а именно: населеното място имало добре изградена социална инфраструктура – средно общообразователно училище, детска градина и ясла, читалище, библиотека и младежки дом.  В Игнатиево се радвали на нов спортен център и стадион, а на мотополигона ежегодно се провеждат кръгове от националното първенство по мотоциклетизъм. Новият град е водоснабден и електрифициран. Канализационната мрежа е свързана с пречиствателна станция „Варна“, а комуникациите са на високо технологично ниво, има добри транспортни връзки с областния и общинския център, съобщават от МС. 

За всичко съм склонен да се съглася, само не и с това последното, за транспорта. „Добрите транспортни връзки” с областния център се изразяват в това, че автобусите за Варна и оттам обратно се движат с разписанието едно към гьотере. Като един от потърпевшите мога да ви уверя, че съм чакал плътно два астрономически часа, за да мине автобус по линията 43.  В тези 120 минути като съвестен гражданин категорично отказвах да се кача на няколкото жълти коли, които любезно предлагаха на кибиците като мен да ги откарат към Игнатиево на цената на билета. Мотивираха ме писанията, които бях чел, че подобни нерегламентирани превози нанасят колосални загуби на транспортния бранш като цяло. Викам си, не ми трябва да си слагам такъв грях на душата, какво ми пречи още малко да почакам рейсчето и така, както стана ясно, 2 часа. След като се качих подпитах контрольорката за разписанието, за да мога да си направя сметката за бъдеще кога да излизам на спирката.  

Оказа се, че госпожата била дори по-неосведомена и от мен. „На мен ми дават пътния лист и аз знам само кога трябва да тръгна и кога да пристигна”, разказа служителката. 

Когато след няколко часа в новия град застанах отново на спирката, познайте какво остана от колебанията ми за нелегалните таксита. Хванах още първата кола, която накачули мен и още 3-ма за по 2 лева до града. Шофьорът се оказа младо и оправно момче, което хвърли светлина върху транспортната криза в Игнатиево. „Много ги разредиха, защото не искат да се движат полупразни автобуси. Следващия рейс щяхте да го чакате близо 2 часа и половина”, увери ни той. А дали аз или останалите, на които им се налага да пътуват по тази дестинация, са виновни, че въпросният превозвач не може да си направи сметка как да оптимизира работата си, така че и той да е на печалба, и пътниците да не страдат. И ако аз приемам по-радушно нещата, защото все пак имам избор да си хвана едно нелегално такси, дали така щяха да стоят нещата, ако бях баща и всеки ден децата ми кибичат с часове на спирката, за да си хванат рейса и да отидат на училище. Едва ли!

Иван Големанов