Сепаратистите в Молдова поискаха помощ от Москва
Кадър Ютуб
Участници в парламента на Приднестровието - международно непризната "република", отцепила се от Молдова преди десетилетия, призоваха Русия за помощ заради "икономическата блокада от страна на Молдова".
В приетата днес резолюция те се обръщат към двете камари на парламента в Москва "за предприемане на мерки за защита на Приднестровието в условията на засилен натиск от Молдова и отчитайки факта, че на територията на Приднестровската Молдовска република живеят поне 220 хиляди граждани на Русия", предаде Дневник.
В понеделник представител на НАТО заяви, че алиансът ще подкрепи властите в Кишинев, ак оРусия направи опит да анексира Приднестровието. През юли 2022 г. Виталий Игнатиев, "външният министър" на тази територия между Молдова и Украйна, каза за "РИА "Новости", че в Тираспол имат намерение да се борят за независимост с последващо присъединяване към Руската федерация.
В днешния документ няма нищо за евентуален референдум или някаква друга форма на действие, от което да произтича молба да присъединяване към Русия. Нямаме такова намерение и това са слухове, разпространявани от медиите в Молдова, каза Галина Антюфеева, зам.-председател на Върховния съвет на района. Но не е ясно как ще реагира Москва.
В текста се съдържат призиви към генералния секретар на ООН, към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Международната асамблея на държавите от ОНД, Европейския парламент и Международния червен кръст да помогнат за намаляване на напрежението и избягване на провокации, гарантирането правата на "приднестровския народ", завръщане на Кишинев към диалог. Документът описва Молдова като съседна държава, докато в действителност никой по света не признава Приднестровието, освен двете също така непризнати "републики" Абхазия и Южна Осетия, отцепили се с помощта на руската армия ат Грузия през 2008 г.
В изказванията днес имаше критики, че Молдова събирала мита от вноса в Приднестровието и блокирала банкови преводи, но не връщала никакви пари обратно в сепаратисткия район. "Създаването на Приднестровието беше наш общ избор и днес никой не може да ни отнеме държавата, искаме мир", каза на украински (един от трите официални езици) депутатът Григорий Дяченко.
Днес Виталий Игнатиев заяви, че населението имало "друга идентичност" и обвини Кишинев между другото и в "деформиране на историята и очерняне паметта за Великата Отечествена война". Юрий Кара от градския съвет на Бендер, също използва любимите на Москва аргументи от Втората световна война: "От Приднестровието се опитват да създадат ново гето по аналогия с Транснистрия през 1941-1944 г."
В Молдова тази територия с площ от около 4100 кв. км и малко над 360 хил. души население е наречен Административно-териториални единици на левия бряг на река Днестър. През март 2022 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обяви с резолюция този район за намиращ се под руска военна окупация от 1992 г. насам.
Руските военни са там формално със задача да охраняват големи армейски складове с муниции, останали от времената на бившия СССР. Числеността им е вероятно около 1500 души, т.е. те са недостатъчни за нападение срещу Украйна, но стигат, за да се твърди, че Кишинев не контролира територията си - ключово условие за присъединяване към ЕС или НАТО.
Освен, че се управлява от проруски сепаратисти, Приднестровието се финансира от Москва, включително с изплащане на пенсии и социални помощи и изпращането на безплатен природен газ. Тук е основният ТЕЦ на Молдова, а страната е силно зависима от снабдяването с ток и храни от Украйна и Русия.
Преносът на електричество от Украйна спря с избухването на руската агресия и ударите по енергийна инфраструктура. През октомври 2022 г. Русия сви наполовина дневните доставки на газ, което доведе до спиране на тока и проблеми точно посред зима. Последваха преговори по условията за внос на газ и търсене на алтернативи, основно от Румъния, през декември същата година.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!