"Сградите на Варна": ХХ век е времето на новите квартали

Маршрутът, който ни отвежда в новите квартали на Варна, обхваща аристократичната част на града, обособена между бул. „Приморски”, ”Цар Освободител”, ”Княз Борис І” и „Сливница”. Тази част е обособена като групов архитектурен паметник. Към маршрута трябва да добавим ул. ”Раковски” и бул. ”Съборни”, по които са изградени много архитектурно-строителни паметници.

Необходимо е да изясняване на понятието „новите квартали”. До Освобождението градът се делял на махали. В зависимост от преобладаващата етносна група са се обособили турска, гръцка, гагаузка, еврейска, арменска и татарска махала. Имало е и малка българска махала.

След Освобождението градът е разделен на три квартала, наречени участъци. През 1898 г. общината утвърждава първия градоустройствен план на Варна, според който към съществуващите три участъка са добавени още два. Това са ІV и V участък, които са напълно нови и са планирани да се изграждат на свободни терени. Двата нови участъка са наричани новите квартали.

ІV участък се обособява между днешните улици „Дрин”, ”Кракра”, ”Съборни” и ”Сливница“.

V участък е планиран да се построи между бул. ”Сливница”, ”Княз Фердинанд” („Приморски“), ”Цар Освободител” („6 септември) и ”Отец Паисий”.

Градоустройственият план за І, ІІ и ІІІ участък е утвърден с княжески указ през 1900 г., а за ІV и V участък - през 1903 г.

До 1903 г. в терените на ІV и V участък са  построени отделни сгради, но застрояването им става основно до края на 20-те години.

Най-атрактивната част на новите квартали е източната, изградена в близост с Морската градина и морето. Тук са построени богати частни къщи и обществени сгради, които ще видим, ако преминем през маршрута.

Булевард „Цар Освободител”

 

До 1932 г. улицата не съществува. На нейно място е имало широко дере, по което се стичала водата от Франга баир. Покрай дерето имало малка уличка, която се наричала Каналска. Дерето се преминавало по четири моста, изградени по ул. ”Търновска“  („Ген. Колев”), ”Войнишка” („8-и приморски полк”), ”6 септември” („Княз Борис І“) и ”Славянска”.

През 1930-1932 г. дерето е засипано, мостовете са разрушени и започва да се изгражда бул. „Цар Освободител”. През 1958 г. е прекръстен на „В. Коларов”, а през 1992 г. му е върнато името. Бул. „Цар Освободител“ започва от Морската градина при бул. „Приморски“ и завършва до пътя за Добрич.

Архитектурните паметници са малко. Булевардът е застроен предимно с жилищни кооперации от социалистическия период и няколко обществени сгради. След 1989 г. по булеварда се проектират модерни жилищни и офис сгради и частни банки.

 

(Следва)