Сградите на Варна: Из старата Турска махала - Гранд хотел България бил символ на града
На №27 е търговската сграда на Абут Халбуни, проектирана от арх. Дабко Дабков през 1908 г. През следващата година е монтиран куполът. Скоро след това е преустроена за хотел с името грандхотел „България”. Архитектурата е смесица от барокови елементи и стила сецесион. Фасадите са разчленени от голям ред широки, хоризонтално фугирани лизени с геометрична пластична украса. Главният корниз е плосък, профилиран и преминава от край до край по фасадите. На атиката в осите на прозорците са изградени люнети, отворени със засводени арки, украсени с архиволта и ключов камък. Грандхотел „България” е бил един от символите на Стара Варна, изобразяван на пощенски картички.
Прилепени към грандхотел „България” са складовете на Абут Халбуни и братята търговци Костадин и Жеко Генови. Те са проектирани от арх. Д. Дабков през 1909 г. и завършват на ъгъла с ул. „Габрово“ 31 с грандхотел „София” (сега Централна кооперативна банка). Там също е имало купол и трите сгради образуват красив архитектурен ансамбъл. Ако се възстанови куполът, ще се възвърне и красотата.
Срещу Централна кооперативна банка се вижда друга красива сграда. В партера е поместена Райфайзенбанк. Сградата е проектирана през 2000 г. от арх. Владимир Рачев. Архитектурата е съвременна, но архитектът сполучливо използва елементи от старите стилове, баластри, корнизи, люнети, купол, които придават особен привкус на архитектурния образ.
През 1974 г. строят сградата на ДЗИ с изцяло стъклени фасади
Под къщата на Анка Радева, вдясно, през 1974 г. арх. Ахинора Христова проектира сградата на ДЗИ, която се отличава с изцяло стъклените фасади и силно изнесен балдахинов вход.
Вляво е Домът на техниката. Сградата е проектирана от архитектите Косьо Христов и Жечко Чолаков през 1982 г. При изкопните работи са разкрити основите на раннохристиянска базилика и жилища от V в.
В горната част на сградата до 1922 г. се намирала Мехкеме джамия, която се смята за най-старата в града. Зад джамията имало турско съдилище (мехкеме), откъдето идва името, и турско начално училище.
След 1944 г. училището се казва „Истиклял”. През 1959 г. то е закрито и преименувано на „Пейо Яворов”, което е разрушено през 1981 г. при построяването на Дома на техниката.
