Силата на духа и доброто: Треньор с увредено зрение вдъхновява деца с необикновена съдба
Снимка: bTV
Учител по физическо възпитание с над 70 процента увредено зрение тренира деца, чиято съдба също е необикновена, разказва Бтв.
През мъглата се вижда трудно. Често само на няколко метра. По някое време мъглата изчезва. Но не за всички. Светът през очите на Александър Цоканов често е като мъгла. Като едно размазано стъкло.
„Разбрах, че имам увреждане, когато бях на около 9-годишна възраст. Всичко стана изведнъж, започнах да не виждам на дъската. Установиха ми диагнозата макулна дегенерация. По-трудно ми е да разпознавам лица, да разпознавам определени предмети от разстояние”, разказа Александър.
С над 70% увредено зрение той вижда предимно силуетите. Това не му пречи в годините назад да бъде на върха. Печели редица първенства по лека атлетика за хора с увреждания, достигайки европейски и световни върхове.
Снимка: bTV
„Медалите по своему са сериозни успехи, но по-големият успех е точно това, че съм успял да се впиша в обществото по един достоен начин. Защото аз освен, че съм треньор и работя с деца, аз съм и учител”, споделя Александър.
Учител по физическо възпитание и треньор на необикновени деца. В древногръцката митология Арейон е говорещ кон, син на Посейдон – владетел на моретата, и богинята на плодородието Деметра. В българския спорт е името на клуб, където тренират деца с увреждания.
Снимка: bTV
„Първоначално изобщо нямах идеята да правя клуб. Просто исках да работя с деца с увреждания. Причината е, защото аз ги чувствам много по-близки, много по-запознат съм с техните проблеми”, казва необикновеният треньор.
Снимка: bTV
Присъствахме на една обикновена тренировка с необикновени деца. Запознахме се с Ивелина, Вики, Иван и Хакан. Допуснаха ни до техните истории. Малки герои, които не търсят оправдания.
Първа идва Ивелина, която след тежък инцидент, решава да се върне на стадиона.
„Преди да дойда тук, пак се занимавах с лека атлетика, но се състезавах при здравите, нямах увреждане. В последствие отивах да бягам, пресичах и ме блъснаха на пешеходна пътека. После бях в кома, не можех да ходя, да говоря и в последствие започнах от нищото, всичко отначало от нулата”, каза Ивелина Петрова.
Снимка: bTV
Преди инцидента Ивето печели медали на всяко състезание. Бъдещето изглежда светло, но понякога животът се обръща за секунди.
"Бях на инвалидна количка и исках да съм си, както преди”, сподели момичето
Снимка: bTV
И го прави. Има скъсени сухожилия на почти цялата дясна част от тялото, но това не я спира.
„Връщам се на стадиона, защото тръпката е уникална, чувството, което си имал преди, ти си го искаш отново... В какво намираш мотивация? Може би в другите, с които тренирам. Като ги гледа, че и другите не се отказват и това ме вдъхновява”, каза Ивелина.
Снимка: bTV
На пистата те се забавляват, а в подкрепа на Александър идва нещо изненадващо...
„Тук на помощ идва едно от моите другарчета. Не знам дали сте виждали човек да ползва бинокъл на 20 метра”, шегува се треньорът.
Снимка: bTV
Често ние предаваме излишен мелодраматизъм. Съжаляваме ги, но всъщност се страхуваме да надникнем в техния свят.
„Този проблем ми е дал възможност да преосмисля живота си и по съвсем друг начин да гледам на нещата”, отбеляза треньорът.
Често ние зрящите, не виждаме тях – незрящите. Но може да ги чуем, защото те имат, какво да ни кажат.
„Успехът се постига чрез борба, като едни незрящи хора, ние го правим с много повече борба”, споделя Иван Ралчевски.
„Винаги има смисъл и да не съм се справила много добре, продължавам. Като се откажа, няма да стане по-добре”, каза Ивелина.
Слепотата в 21-ви век е различна. Някой изпадат в нея от начина си на живот. Други излизат от нея, защото искат да видят света. На това иска да ги научи и Александър. Да живеят. И най-вече... да бъдат благодарни. За всичко, което животът им е дал - или отнел...
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
