След 32-годишно отсъствие "Вълшебната флейта" се завръща на варненска сцена
Изображения ТМПЦ - Варна
Известният румънски режисьор Антониу Замфир, който поставя "Вълшебната флейта" от Моцарт, след 32-годишно отсъствие от оперната сцена във Варна, разказва за водещите начала в своята постановка, заложените в творбата идеи на Просвещението и масонството, трудността на свободния избор, работата с много състави и др.:
СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ИМА МУЗИКА
РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна, посветена на 230-годишнината от кончината на великия композитор. Къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт и как в него е заложена символиката на Просвещението и масонството, в какво се състои трудността на свободния избор, какви са особеностите в работата с няколко солистични състава и защо е важно да остават въпроси след края на представлението
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър
Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?
Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.
Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?
Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.
Кое е водещото начало в режисьорската Ви интерпретация на този многопластов сюжет?
Тези, които ще дойдат на нашата постановка, ще установят, че числото 2, двойката има по-важна роля от тройката - имам предвид борбата между доброто и злото и другите опозиции, които вече посочих. Осъзнаването на опасността от грешки, е друга важна посока на разсъждение, която за мен също е водещо начало във „Вълшебната флейта“. Човек може да сбърка в преценката си за другите. Понякога сме отрицателно настроени и предубедени спрямо някого, който не заслужава подобно отношение и обратно – случва се да мислим, че сме открили най-добрия човек на света, а по-късно да се окаже, че това съвсем не е така и щастието ни е било измамно.
За диригент-постановчика Христо Христов „Вълшебната флейта“ е най-вече творба за свободата, която трябва да се заслужи и правилно да се употребява. Позовавам се на интервюто, което той ми даде преди време. Как си партнирате с него, а и с останалите в постановъчния екип?
Доброто сътрудничество между диригента и режисьора е съществено за успеха на постановката. Преди да започна работа по дадена постановка, за мен от първостепенна важност е да уточня с диригента драматургичната и музикална линия, която ще следваме. Споделям идеята на Маестро Христов за свободата и как тя да се употребява. Вярвам, че заедно ще успеем да предадем на публиката идеята за вътрешната свобода. Имаме право на свободен избор за всичко в този живот, но невинаги знаем как да изберем доброто за нас. Ето Тамино, който по някакъв начин е противопоставен на Папагено – и двамата са свободни хора, но избират различни пътища към свободата. Докато Тамино поема по пътя към душата си, към своята вътрешна свобода и заслужава любовта на прекрасната Памина, повърхностният и лекомислен Папагено предпочита външните изяви на свободата. И в единия, и в другия случай обаче трябва да приемем, че свободата има различни проявления и не е лесно да разберем коя е истинската свобода.
Солистичният състав е двоен и троен за някои от главните роли, как се отразява това на репетиционния процес?
Не би трябвало да се отразява, но за да съм честен, ще призная, че за диригента и режисьора е по-трудно да работят с повече състави. Солистите, с които сега поставяме „Вълшебната флейта“, са добри, но и различни - всеки със своите музикални и актьорски специфики и качества. Основната отговорност на режисьора се състои именно в това, да обедини солистите и техните различия за целите на постановката. Режисьорът трябва да установи съвместимостта между артистите, за да направи правилния подбор, например за двойката Тамино и Памина, тук ние имаме две такива двойки. Индивидуално погледнато, всички наши солисти са прекрасни, така че аз доста се затрудних да разпределя ролите в двата състава, но мисля, че вече взех правилното решение. В двете предпремиерни представления публиката ще има възможност да види двата екипа и да оцени начина, по който те пресъздават своите герои.
Вие поставяте, освен в Румъния, в Германия, Франция, Италия, Южна Корея, сега и в България. Какви са принципните Ви изисквания към екипа променяте ли ги понякога и защо?
Основните изисквания са към мен самия. Първата ми задача, когато отивам да поставям на ново място, е да разбера начина на мислене и манталитета на екипа, не само на певците, но и на техническите служби, на всички, заети с постановката. Никога не тръгвам с предубеждение, старая се да бъда пределно ясен и коректен, работя еднакво с всички и се опитвам да извлека от тях максимума. Не ми е трудно да работя в България, заради сходния манталитет на българи и румънци, така че лесно преодолях етапа на опознаването. Още от първата среща с екипа, се оказахме на една вълна и веднага се насочихме към работата върху самата постановка.
С каква нагласа да очаква публиката „Вълшебната флейта“, какво ще види тя във Вашата постановка?
Очакванията на публиката са много различни. Някои очакват класическа версия, но има и зрители, които предпочитат по-модерни постановки. От музикална гледна точка нашата „Вълшебна(та) флейта“ остава класическа. От гледна точка на режисурата обаче предлагаме модерни, но не и екстремни решения, свързани със съвременните технологии и възможностите на 3D мапинга.
Какво ще види публиката? Във всеки случай не бива да разчита на готови отговори. Моята работа не е да давам отговори, защото истинските отговори винаги са субективни. Надявам се зрителите да си тръгнат с повече въпроси, отколкото в началото на спектакъла. Въпроси, които ще ги накарат сами да търсят отговорите. Ние поставяме въпросите в началото на пътя, по който каним зрителите да тръгнат, но отговорите те трябва да намерят сами.
Обичате работата си на оперен режисьор...
Да, но работя и други неща – директор на оперен театър, университетски преподавател, бил съм теолог и православен свещеник.
Все предимства за един оперен режисьор. Благодаря за това интересно интервю и успех на „Вълшебната флейта“!
Антониу Замфир е доцент в Университета в Крайова от 2016 г. и директор на Опера Крайова от 2012 г. Реализира иновативни проекти както на административно, така и на художествено ниво, с оригинални постановки, в които участват известни оперни изпълнители от цял свят. Работи в различни стилове.
Началото на режисьорската му кариера е през 2013 г., когато поставя „Новогодишна нощ в операта“, последвана от покана да режисира „Цигански барон“ в Театър Wolfsburg в Германия, след което поставя и „Коледа в операта“ в Крайова. През 2015 г. е поканен да режисира „Травиата“ от Верди в Bastia Municipal Theatеr – Франция и „Кармен“ от Бизе в Besetto Opera Theater в Сеул – Южна Корея. През 2016 г. поема артистично предизвикателство да постави в Крайова отново „Кармен“ на Бизе, но като рок версия - грандиозна продукция на открито, която се радва на огромен успех.
През 2017 г. поставя „Дон Жуан“ от Моцарт в Tianjin Grand Theatre, в рамките на Китайския оперен фестивал. През следващите години е автор на 3 продукции на „Травиата“ за италианската публика - в Teatro Antico Taormina (2018), Teatro Persio Flaco - Volterra (2019) и Cave di Fantiano - Grottaglie (2019). През 2018 г. неговата „Тоска“ от Джакомо Пучини, с участието на едни от най-добрите гласове на нашето време, като Ramón Vargas, Joanna Parisi, Alberto Gazale, се превръща в емблематино събитие за оперния театър в Крайова. Постановката се играе в най-големия градски парк „Николае Романеску“, един от най-представителните паметници на ландшафтната архитектура в страната. Концепцията на Замфир има кинематографична структура, включва The Suspended Bridge (Окаченият мост) - паметник с голяма историческа и културна стойност, специално построени за събитието 3 сцени и атрактивен video mapping.
Друг акцент от същата година е световната премиера на „The Great Union“, кантата от известния композитор Eugen Doga, изпълнена по повод стогодишнината на Romanian Great Union на 1 декември 2018 г., Националния празник на Румъния. Продукцията, представена пред многохилядна публика, е заснета от румънската национална телевизия TVR. През 2019 г. режисьорът поставя в Италия: „Палячи“ от Леонкавало в Anfiteatro Fonte Mazzola – Peccioli, „Селска чест“ от Маскани в Teatro Greco - Tindari и „Марчела“ от Умберто Джордано в Teatro Umberto Giordano, Foggia – третата постановка на това заглавие след предишните две през 1907 и 2007 г.
Начело на Опера Крайова през всичките тези години, Антониу Замфир си създава име на креативен мениджър, който използва гъвкави управленски стратегии, обвързва творческата продукция с финансовия успех и издига оперния театър в Крайова на висота, която го съизмерва с най-добрите съвременни европейски театри.
„ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА” от В. А. МОЦАРТ
Постановъчен екип:
Диригент – постановчик Христо Христов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Антониу Замфир
Сценография и костюми Ася Стоименова
Консултант сценография Иван Токаджиев
Диригент на хора Цветан Крумов
3D Mapping Elektrick.me
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Действащи лица и изпълнители:
ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов
ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов
ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова
ПАМИНА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова
ПЪРВА ДАМА - Жана Костова, Мария Павлова
ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова, Галина Великова
ТРЕТА ДАМА - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василева
ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева, Лиляна Кондова
ВТОРО МОМЧЕ - Мария Палматите, Марилла Гьонги
ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева
ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов
ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева
МОНОСТАТОС - Пламен Райков, Христо Ганевски
ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков
ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Асистент-режисьор Димитър Левичаров. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна;
Премиера – 22 юни, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
