Смисълът на живота: Гневът - вреден ли е? Как да го овладеем?
В третото блаженство от Проповедта на планината Иисус Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. Ап. Яков ни съветва: “Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв, защото човешкия гняв не върши Божията воля” 1:19,20.
Къде е коренът на гнева? Гордия, самолюбивия човек е и гневлив. Той не може да бъде кротък и спокоен, когато вижда, че не всички му отдават дължимото внимание. Дразни се, когато го пренебрегват, когато го съветват или си позволяват да го критикуват или оскърбяват.
Светът днес извинява гневните си изблици с изострени или слаби нерви. Един философ е нарекъл гневът кратковременна лудост, защото гнева помрачава разсъдъка. Един руски светител е казал: “Каквото бурята прави във въздуха, това прави гневът в ума”. А св. Василий Велики казал: “Гневът щом веднъж завладее душата, прави човека същински звяр. В гнева си човек може и да причини смъртта на ближния си.”
Когато се появи някакво недоразумение между хората, има две възможности за даване на отговор: или да отвърнеш на злото със зло или да отговориш с кротост и търпение, т.е. с добро. В първия случай злото се увеличава и може да има трагичен, невъзвратим край.
Много хора се оплакват : “Как да не се гневя, той ме дразни, той ме предизвиква?” Все другите му са виновни и оправдава своя гняв с недостатъците на другите. Но правилно ли е това винаги? Един монах, който се гневял и който все мислел, че другите му са виновни за да не може да придобие кротост, решил да напусне манастира и да отиде в пустинята, дето никой няма да го безпокои.
