Смисълът на живота: Пророчествата в Библията
Пророчеството е един от начините за предаване божественото откровение на хората. То е резултат от едно от определенията на Бог – всезнанието. Миналото, настоящето и бъдещето са като отворена книга за Него. Бог вижда и знае всичко.
В Псалом 146:5 Давид възкликва: „Велик е Господ наш и велика е силата Му, и разумът Му неизмерим”. Всезнанието на Бог е абсолютно и непостижимо. Бог е неизчерпаем източник на информация. В своята молитва Анна, майката на прор. Самуил, получи откровението: „ …Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.” /1 Цар. 2:3б/, а Йов в гл.37:16 възкликва „Разумяваш ли …чудното дело н Най-съвършения в знанието?”
През хилядолетната история на човечеството Бог е предавал чрез Свои избрани служители искри от светлината на божествените си познания. Библейският пророк е глас, който говори от името на Бога; ръка, която пише под ръководството на Бога; пратеник, изпратен от Бога, за да предупреди онези, които са се отбили от пътя.”
Библейските пророчества не са неясни и безсистемни като тези на много извън библейски пророци. Пророчествата в Библията имат за обекти точно определени места, хора и събития и тяхното изпълнение може да се провери, като се отнесем към историята след тях.
1
2
