"Смисълът на живота": Разговор с Бог
- Влез – каза Бог. – Разбрах, че искаш да говориш с мен.
- Ако имаш време – отвърнах.
Бог се усмихна и ми рече:
- Моето време е Вечността, стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?
- Какво най- много те удивлява у хората?
Бог отговорил:
че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да бъдат деца;
че жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят;
че се взират със страх в бъдещето, а забравят за настоящето;
че живеят, сякаш никога няма да умрат и умират, сякаш никога не са живели.
Бог взе ръцете ми в своите. Помълчахме малко, а после аз попитах:
- Кои са уроците, които Ти, като родител, би искал да предадеш на своите деца?
че не могат да накарат никого на този свят да ги обича. Могат само да се оставят да бъдат обичани;
че не е важно какво имат в живота си, а кого имат в живота си;
че няма нужда да се сравняват с другите. Всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите;
че богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко;
че само за секунди можем да нараним дълбоко някого, когото обичаме, а ще се ни нужни години, за да го излекуваме;
