Смисълът на живота: Живи камъни

  „ И вие  сами, като живи камъни,
                                                    съграждайте от себе си духовен дом,
                                                    свето свещенство, за да принесете
                                                    духовни жертви, благоприятни Богу,
                                                    чрез Иисуса Христа.”     /1 Петр. 2:5/
 
В Стария Завет се запознаваме със строежа на  Йерусалимския храм, построен от Соломон. В началото на Новия завет се запознаваме с храма, изграден от Ирод Велики, който бил толкова красив, че възбуждал възхищението и удивлението на всичките си съвременници. Но той бил изграден от мъртви камъни. И както всичко земно, подлежал на разруха.
 
Но в гореспоменатия стих апостолът ни говори за един невидим строеж. Той започва от празника Петдесятница и продължава вече повече от 2000 години. Извършва се тихо, неусетно.  Расте, но не старее. Изгражда се духовен дом. Бог строи своята църква. Тя се простира по цялото земно кълбо, обгръща всички народи и раси. И тъй като това здание не е човешко, а Божие, то е вечно и никога няма да пропадне. Въпреки многото спънки, коварства, гонения строежът върви, защото основата на този дом е Христос. „Ето полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами”/1 Петр. 2:6/.
 
Крайъгълният камък, отхвърлен от човеците, носи цялата тежест на тази вечна сграда. Христос не само е жив, деятелен, побеждаващ основен камък, но и дава живот на останалия градивен материал и го превръща в живи, животворни камъни. Защото сградата се състои само от живи части. Всеки камък, който загуби жизнеността си, се изхвърля настрани като непотребен.”Камък на препъване и Камък на съблазън”, о Който се те препъват, като се не покоряват на словото”/2:7,8; Исая 8:14/.
 
Но естествените камъни, които се намират по кариерите, не са годни за строеж. Те трябва да се обработят, да се издялат, изгладят и да станат подходящи за целта. След като знаем, че Бог ни е призовал, за да се вградим като живи камъни, чудно ли е, че понякога усещаме Божията обработка върху себе си. Нима може да ни употреби като груби и недодялани? Микеланджело носел на работа един голям мраморен камък. „Какво е това?” – го запитал негов приятел.- „Ангел”- отговорил той. „Не е вярно, това е само камък”- казал познатият. – „Това е ангел”- възразил скулпторът. „Той е вътре в камъка. Аз трябва  само да отстраня това, което  е в повече.”. Нима в нас няма ”нещо в повече”, което Бог трябва да отстрани? Като гордост, себелюбие, завист, непростителност, омраза, ревност, недоволство,  съдене.
 
А има лош материал. Удряш го на едно място, той се цепи на друго. Колко търпение трябва да прояви Небесният майстор! Когато Никола Фичето градял камбанарията на Свищовската катедрала, целият площад бил покрит с камъни, които майсторът лично приготвял и номерирал. Ние, като жив камък си имаме точно определено място в духовния дом. Заемаме ли го?
 
Цялата тема...