Смисълът на живота: Завистта
“Не пожелавай …нищо, което на ближния ти” – казва Господ в Десетата заповед. Не пожелавай, това значи: не завиждай! Ето тоя грях завистта ще разгледаме днес.
Първо да видим какво е завистта?. Св. Василий Велики накратко я определя като скръб поради благополучието на ближния. Това е особеното, че тя поражда в нашите сърца скръб и мъка. Докато останалите грехове ни носят радост, макар и нечиста, защото горделивеца разчита, че ще чувства щастлив, като го обграждат с почести, като го ласкаят и хвалят; сребролюбецът очаква голяма утеха от натрупаните пари; чревоугодникът живее с предварително изпитаната радост от яденето и пиенето; клеветникът се радва на опозоряването на ближния, то само завистникът е безутешен като гледа благополучието и щастието на останалите хора.
Завистта е най- неоправдания грях. В крайна сметка всеки грях е неоправдан. Но ако в другите грехове човек може да намери някакво извинение за себе си: крадецът – бедността си; убиецът – своето афектирано състояние; гневния – че е предизвикан или от слаби нерви; отмъстителния – оскърбленията и пакостите, които са му нанесли и т.н. Но какво оправдание може да намери за себе си завистливият? Това, че близките му са щастливи? На какво основание завистливия оспорва щастието на другите?
