Софиянски: Вървим бавно, криволичим, падаме в канавките
Стопкадър Нова Нюз
Бивш служебен премиер се върна назад във времето към тежък за страната ни момент.
Началото на 1997 година остава една от най-драматичните страници в новата история на България. Хиперинфлация, фалирали банки, обезценени спестявания и масово обществено недоволство довеждат до ескалация на протестите и щурма на парламента на 10 януари. За събитията от първо лице разказа Стефан Софиянски – тогавашен кмет на София, а по-късно служебен министър-председател, в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.
„Помня всичко минута по минута“, каза Софиянски и върна лентата към сутринта на 10 януари. Малко преди 8 часа му се обажда покойният Николай Добрев, тогава министър на вътрешните работи в оставка. „Стефане, направи нещо, става страшно“, са думите, които и днес звучат ясно в съзнанието му. Първоначално напрежението изглеждало овладяемо, но към обяд ситуацията бързо излиза извън контрол.
Софиянски описва първите сблъсъци около парламента, нерешителността на полицията и последвалата ескалация. „Попаднах в един кошмар – чупещи се стъкла, напираща тълпа, полицаи, които не смееха да посегнат“, разказа той. По думите му първият сериозен сблъсък е станал при опит за излизане на депутат от парламента, което допълнително е нажежило обстановката.
Заедно с тогавашния новоизбран президент Петър Стоянов, който все още не е встъпил в длъжност, Софиянски се опитва да спре тълпата. „Хванати за ръце, молехме хората да не влизат в парламента. Страхувахме се от погром“, спомни си той. Въпреки усилията им, след хвърляне на димка и използване на сълзотворен газ, контролът е загубен и протестиращите нахлуват в сградата.
Най-тежките моменти идват през нощта, когато в София са докарани полицейски части от страната. „Тогава започна истинският бой. Биеха хора“, каза Софиянски, като подчерта, че напрежението не е било провокирано от армията. „Войниците дойдоха, за да вдъхнат респект. Това са синовете на същите тези хора на площада“, отбеляза по Нова Нюз той.
Софиянски не скри емоцията си, описвайки нощните побоища и хаоса в центъра на столицата. „В тази нощ нямаше нищо добро. Това беше мъка – българи срещу българи“, заяви той и добави, че именно тези сцени са оставили най-дълбокия отпечатък в съзнанието му.
Кризата приключва на 4 февруари 1997 г. с решение за предсрочни избори, а Стефан Софиянски е назначен за служебен министър-председател. Той призна, че поемането на тази отговорност е било изключително рисковано. „Доларът беше 3 000 лева. Всички отказаха. Аз се съгласих, само ако сам определя екипа си“, разказа той. Така се формира правителство с ключови икономисти и финансисти, което въвежда валутния борд – мярка, която Софиянски определя като единственото възможно спасение в онзи момент.
Днес, с дистанцията на времето, бившият служебен премиер смята, че България е поела правилния път след 1997 г., но го е извървяла трудно. „Посоката е правилна, но изпълнението е лошо – вървим бавно, криволичим, падаме в канавките“, каза той. По отношение на еврозоната Софиянски изрази критична позиция, като подчерта, че силната икономика трябва да предхожда членството, а не обратното.
„Не ме спечелиха с думи. Бях сравнително успешен кмет и поемането на този ангажимент беше изключително рисково. Водеха се разговори и с други хора, но всички отказаха. Например Александър Божков отказа да стане премиер. Имаше и други, с които се говореше, но не мога да ги назова. Аз поставих условие сам да определя екипа си и едва тогава приех“, разказа той.
В края на разговора той отправи ясно послание: „Да няма повече 10 и 11 януари. Това беше тъжен и срамен момент за България.“ Софиянски пожела страната да има стабилно и силно правителство, което да работи за реално икономическо развитие, за да „кипи България от работа, а не от кризи“.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
1
0
