Спартак празнува 103-тия си рожден ден
Снимка: Фейсбук/ПФК Спартак Варна
Спартак Варна празнува днес своя 103-ти рожден ден.
Ето какво написаха по този повод на страницата си във фейсбук феновете на клуба:
НА ТОЗИ ДЕН: 103 години от основаването на клуба!
Клубът е основан на 28.08.1918 г.
Хронология: Клубът е основан на 28.08.1918 г. под името „Български сокол“. През 1924 г. „Български сокол“ се обединява с „Шипка“ (основан 1920 г.) под името „Шипченски сокол“. През 1945 г. „Шипченски сокол“ се обединява с „Левски“ (основан 1926 г., след обединението на „Юпитер“ - основан 1919 г. и „Атлант“ - основан 1920 г.) и с „Радецки“ (основан 1926 г.) под името „Спартак“. През 1969 г. „Спартак“ се обединява с „Локомотив“ (основан 1936 г. като ЖСК) под името „ЖСК-Спартак“. През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак“ и се обособява футболен клуб „Спартак“. През 2010 г. клубът се преименува на „Спартак 1918“ и се обединява с „Владислав 2009“ (основан 2009 г.) под името „Спартак 1918“. През 2017 г. „Спартак 1918“ се обединява с алтернативния „Спартак Варна“ (основан 2015 г.) под името „Спартак 1918“.
Имена: „Български сокол“ (от 1918 г.), „Шипченски сокол“ (от 1924 г.), „Спартак“ (от 1945 г.), „ЖСК-Спартак“ (от 1969 г.), „Спартак“ (от 1985 г.), „Спартак 1918“ (от 2010 г.).
Цветове: синьо и бяло – от създаването на клуба до сега.
Успехи: Шампион на България - 1932 г.,
вицешампион – 1931 и 1933 г.,
трето място - 1929, 1955 и 1983/84 г.,
полуфиналист в първенството - 1945, 1946 и 1948 г.,
финалист за националната купа – 1961 и 1982/83 г.
Участия в европейските клубни турнири - КНК: 1961/62 и 1983/84 г. - осминафиналист;
Интертото: 1987, 1989, 1996, 1997, 1998, 1999 и 2001 г.
Участия в „А“ група: 43 сезона - 1950 - 1952, 1954 - 1963/64, 1965/66, 1971/72 - 1973/74, 1975/76 - 1977/78, 1982/83 - 1988/89, 1992/93, 1993/94, 1995/96 - 2004/05, 2006/07 - 2008/09 г.
Най-много мачове в „А“ група: Илия Кирчев – 286 (1951/66 г.).
Най-много мачове общо: Красимир Зафиров – 461 (1972/88 г.).
Най-много голове в „А“ група: Стефан Найденов – 56 (1982/93 г.).
Най-много голове общо: Добромир Ташков – 148 (1942/50 г.).
Най-много мачове в националния тим: Живко Господинов – 39 (1982/86 г.).
Голмайстори в „А“ група: Георги Арнаудов (1958 г. с 9 гола),
Любен Костов (1959/60 г. с 12 гола),
Иво Георгиев (1995/96 г. с 21 гола).
Вратар № 1 в „А“ група: Красимир Зафиров – 2 пъти (1983/84 и 1985/86 г.).
Шампионите от 1932 г. - вратарят Здравко Янакиев – Ципата, Георги Апостолов – Лапната, Иван Георгиев – Шико, Борис Нейков, Владимир Капзамалов, Стоян Танев – Теньо, Райко Димов, Александър Коев – Железния, Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката и Руси Булашев.
С над 100 мача за клуба в „А“ група: Илия Кирчев (286), Николай Станчев (247), Красимир Зафиров (вр., 227), Бисер Димитров (224), Благой Янев (216), Кирил Пандов (207), Христо Вълчанов (вр., 206), Стефан Найденов – Доктора (193), Енчо Недев (190), Пламен Казаков (186), Герасим Калугеров (185), Георги Арнаудов – Алаха (170), Иван Филипов (168), Христо Николов – Чоко (167), Златин Михайлов (167), Красимир Венков – Джани (166), Спиридон Филипов (161), Живко Господинов (155), Диян Дончев (154), Валентин Станчев (141), Димитър Диев (139), Димитър Ненчев – Бакала (132), Иван Петров (130), Кирчо Киряков (127), Тодор Попов (125), Анастас Петров (123), Димитър Трендафилов (121), Димитър Митов (117), Антон Фажев (116), Никола Живков (115), Сашо Борисов (113), Георги Арнаудов (вр., 112), Румен Димов (111), Красимир Влахов (111), Стефан Стефанов – Заека (106), Боян Илиев (104).
Национални състезатели: Живко Господинов (39 мача / 6 гола), Сашо Борисов (13), Илия Кирчев (7), Стефан Найденов (6 / 1), Иван Петров (6 / 1), Трендафил Станков (3), Красимир Зафиров (вр., 3), Илия Булашев (2), Димитър Енчев (2), Михаил Тунчев (1), Добромир Ташков (1), Димитър Ненчев (1), Асен Михайлов (1), Иво Георгиев (1 / 1), Радостин Станев (вр., 1), Диян Дончев (1); (с други отбори – Георги Станев, вратарят Иван Дервентски, Димитър Ангелов – Чарли, Георги Минчев, Пламен Гетов и Енгибар Енгибаров).
Участници на големи международни първенства
Балканско първенство: Борис Парушев – Тирана 1946 г.,
Тома Захариев – 1947 г.,
Красимир Зафиров – 1976 г., Балкански шампион;
Олимпийски игри: Илия Кирчев – Мелбърн 1956 г., бронзов медалист;
Световно първенство: Живко Господинов – Мексико 1986 г., осминафиналист, играе в 3 мача.
Европейско първенство: Иво Георгиев – Англия 1996 г.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
