Специалист: Климатът увеличава нуждата от напояване в земеделието с над 15%
Пиксабей
Климатичните промени вече увеличават нуждата от напояване в земеделието в България. В същото време голяма част от изградената напоителна инфраструктура остава неизползвана, а около 90% от водата в държавните напоителни системи се насочва към оризопроизводството. То е концентрирано основно в районите на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора.
Според доц. инж. Петър Филков, декан на катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ в Университета по строителство, архитектура и геодезия и автор в платформата „Климатека“, България не страда толкова от липса на воден ресурс, колкото от проблеми с неговото управление. По думите му през последните 30 години водочерпенето в страната е намаляло с повече от една трета, основно заради спада в използването на вода в земеделието, предаде БНР.
В момента държавните напоителни системи се използват едва за около 4 до 10% от площите, в зависимост от начина, по който се изчислява делът. Ниската използваемост сама по себе си създава допълнителен проблем. Системите са проектирани да доставят големи количества вода на големи площи. Когато работят с многократно по-малки дебити, съоръженията не функционират оптимално и се увеличават непроизводствените загуби.
Причините за този спад са свързани и с промяната в структурата на българското земеделие. Преди три десетилетия страната е произвеждала значително повече плодове и зеленчуци, докато днес голяма част от площите са заети с пшеница, царевица и слънчоглед. При тези култури в редица райони могат да се постигат добиви и без напояванe, посочи ижн. Филков.
Добави, че паралелно с това преходът в земеделието е довел до разрушаване на част от инфраструктурата, влошаване на услугата и увеличаване на цената ѝ. Така по думите му сме попаднали в омагьосан кръг – земеделците не напояват, защото инфраструктурата е в лошо състояние, а инфраструктурата остава в лошо състояние, защото няма достатъчно потребители. Според Филков държавата има ключова роля за прекъсването на този кръг.
На този фон оризопроизводството представлява особен случай. Около 90% от водата в държавните напоителни системи се използва за ориз, но това не означава автоматично, че водата се разхищава. Причината е, че оризовите площи се напояват постоянно, а каналите работят с близки до максималните си дебити. Това позволява на системите да работят при по-висок коефициент на полезно действие в сравнение с районите, където напояването е периодично и с малки дебити. Така регионите на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора се явяват сравнително добър пример за рационално използване на изградената инфраструктура.
„Средният коефициент на полезно действие на напоителните системи в страната е около 40%, което означава приблизително 60% загуби. При оризовите системи средният коефициент на полезно действие е около 50% в Пловдив, около 40% в Пазарджик и между 35 и 40% в Стара Загора. За сравнение, в Сливен и Шумен коефициентът е едва между 2 и 5%, което означава, че загубите са над 90%“, обясни инж. Филков.
Тези загуби обаче не означават, че водата изчезва от природата, подчерта той. Обясни, че част от нея се връща чрез просмукване в почвата или чрез изпарение. Загубата обаче по думите му е преди всичко икономическа, тъй като водата вече не може да бъде използвана по предназначение от земеделския производител или продадена от оператора на системата.
Проблеми има и при малките язовири. В България има над 6800 язовира, като хиляди от тях са строени с цел напояване. Значителна част от малките язовири обаче са били свързани със системи на бившите ТКЗС, които впоследствие са преминали към общините. В много случаи самите напоителни системи са разрушени и са останали само язовирите.
„Такъв пример в Южна България е язовир „Пясъчник“ край Пловдив. Той не работи с пълния си капацитет, тъй като помпената станция, която е трябвало да допълва водния му обем през зимата, не функционира“, каза Филков и добави, че има проект за възстановяването ѝ, което би увеличило обезпечеността на напояваните площи в района на Пловдив.
Според него възстановяването на някогашната напоителна инфраструктура изцяло не е реалистична в кратък срок. Причината е, че по оценка на инж. Филков за това ще е необходима инвестиция от 10 милиарда за 10 години. Реалистичната цел според специалиста е в рамките на десетилетие да бъдат възстановени и приведени в добро състояние около 200-300 хиляди хектара.
Към инфраструктурния проблем се добавя и климатичният натиск. Проучване, цитирано от Филков, прогнозира спад на продуктивността при сегашната структура на земеделските култури с между 10 и 25% в различни части на страната до 2060-2080 г. Особено уязвими са Североизточна и Северозападна България, Черноморието и Добруджа, където земеделието разчита в голяма степен на валежите и влагозадържащата способност на почвата.
Нуждата от напояване вече е нараснала с около 15% спрямо 1980 г. и тенденцията поставя въпроса не само за ремонта на каналите и съоръженията, но и за бъдещата структура на земеделието.
„Много е важно държавата стратегически да реши в каква посока ще е насочено земеделието ни – дали ще продължаваме да произвеждаме пшеница, царевица, слънчоглед, ориз, или ще се насочим отново към старите традиционни култури, които са зеленчуци и плодове“, каза инж. Филков.
Сред необходимите мерки според инж. Филков са стимулиране на земеделците да използват съществуващите напоителни системи, модернизация на инфраструктурата и по-ефективно използване на наличния воден ресурс. Важен проблем е и недостигът на специалисти – според Филков инженерите по хидромелиоративно строителство в активна възраст са едва около 20-30 души в страната.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
