Спомен за най-страшната трагедия в планината: 11 елитни алпинисти гинат преди Коледа на 1965 г. на връх Мальовица

11 български алпинисти загиват в лавина край Мальовица малко преди Коледата на 1965 г. Това е печален рекорд в света, защото лавината е била малка, тип снежна дъска. В трагедията оцеляват петима, пише "24 часа".

В средата на декември група от школата за инструктори към Градския съвет на БТС са в Рила, за да открият зимния сезон.

На 15 декември двама души катерят стената “Куклата” срещу хижа “Мальовица”, но закъсват и останалите им помагат да слязат.

В 6 часа на 16 декември 16 алпинисти тръгват от хижата към връх Мальовица и оттам по ръба да стигнат до връх Злия зъб.

Всички, начело с директора на школата Тодор Николов и майстора на спорта инж. Михаил Угляров, са добре подготвени.

Най-младите - 17-годишният Чавдар Костадинов и Спас Малинов - на 18, са ученици. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова

Това е елитът на софийския алпинизъм тогава. От всички дружества са събрани най-добрите, за да тренират в тази школа

16-те вървят един след друг над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8,10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. И точно в този миг снежната покривка, върху която те са стъпили, тръгва надолу по 40-градусовия склон. Снегът пада в ниското, завихря се от отсрещния склон, обръща се и се стоварва връху свличащите се заедно с него алпинисти.

Снежната обстановка тогава дава увереност на ръководителите групата да мине по снега, а не да катери по ръбовете, където е безопасно. “Ако бяхме минали по десния ръб, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, ако го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, но запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не издържа на тежестта на 16 души, обясняваше причината Спас Малинов, един от оцелелите алпинисти.

Всичко става толкова неочаквано и бързо, че никой няма време дори да извика. Има огромни снегопади, които продължават повече от 20 минути. Тази лавина е едва 150 м висока и около 50 м широка. Всичко трае само десетина секунди, но загиват 11 души. Дотогава няма друг такъв случай в световната практика.

Спас Малинов има късмет,

че е затрупан в снега само до кръста, включително и едната ръка. С пикела в другата успява да се изкопае. Температурите са много ниски, духа студен вятър, а снегът е твърд и затиска алпинистите като бетон.

Малинов се оглежда и не вижда никого от останалите. Първата му мисъл е да се спасява, явно е задействало чувството му за самосъхранение. Тръгва надолу по снега, но само след пет метра вижда двама - Георги Стоянов и Емил Станчев, които също опитват да се изровят. Георги е с разсечено от пикела лице, от раната му тече кръв. Малинов успява да го издърпа и между краката му се показва човешка глава. Тя е на Георги Топалов.