Спомнете си тези два велики мача на Жиката (Видео)
В едни от последните си медийни изяви за petel.bg Живко Господинов се върна към два от най-приятните се спомени на терена през 1983 година.
Публикуваме ги отново по повод 60 години от рождението му.
„Два месеца по-рано бихме „сините“ с 2:1 у дома за първенство и знаехме, че ще направят всичко възможно да вземат реванш. Ние обаче не им позволихме, тъй като имахме можещ и качествен отбор, който година по-късно щеше да завърши един успешен тригодишен цикъл и да се увековичи в историята на клуба ни. Помня, че целият стадион бе за нас и след мача всички хора ни се радваха и поздравяваха. За мен е чест и признание, че бях част от онзи Спартак и постигахме победи, като тази в Казанлък“, спомня си Жиката.
На снимката: Спартак със среброто за купата. Жиката е най-вдясно долу.
--
Датата 21 декември 1983-та е знакова за българския футбол. На този ден националният ни отбор играе един от най-силните си мачове в историята, изгубен драматично с 2:3 от Югославия в Сплит. Великолепният футбол на нашите обаче се помни и до ден днешен, а естетите определят трилърът на стадион „Полюд” като Мача на мачовете за държавния ни тим. Този двубой е последен в квалификационна ни група за финалите на европейското във Франция. Ситуацията е такава, че за да се класират, на българите им трябва победа с два гола разлика или по-резултатна с един – 3:2, 4:3 и т.н. Сърбите ще завършат първи при всякаква победа, а при равен на финалите отива Уелс.
През цялото време на терена за България е Живко Господинов, който както всички негови съотборници се представя на много високо ниво. Варненският халф е еднакво полезен в двете фази на играта, помага при отнемането на топката и поставя началото на перспективни атаки. По ирония на съдбата именно той изпуска първото ни положение и участва в атаката за последната ситуация пред вратата на домакините в края.
В 8-ата мин Жиката финтира бранител и някъде от точката на дузпата шутира в тялото на вратаря Симович. После изтърва и Стойчо Младенов, но в 29-ата мин Божидар Искренов все пък извежда нашите напред. Две минути по-късно това Сафет Сушич изравнява, в 52-рата мин отново той прави 2:1. В 61-ата мин след удар от фаул на Ради Здравков, вратарят не успява да задържи топката и Георги Димитров я довкарва за 2:2. Изравнителното попадение поставя и началото на драмата. Следват невероятни пропуски на Искренов – на два пъти, и Димитров, за да се стигне до 90-ата мин. Тогава Петър Петров пуска на Жиката, който се устремява по левия фланг и с елегантен пас намира Ради Здравков. Халфът лъже бранител и нахлува сам срещу вратаря. Вдясно от него сами пред празната врата са Сираков и Димитров, но Ради решава сам да завърши атаката с нисък удар, за съжаление в тялото на Симович. В последвалата суматоха отскочилата и избита топка отива към корнера, откъдето Жиката я центрира, Симович изпуска кълбото, но малко не достига на Димитров с протегнат крак да вкара. Стражът на сърбите веднага изритва топката към устремелия се отдясно Златко Вуйович. Последният центрира, Иван Раданович е точен с глава за 3:2 и хвърля 40 000 зрители в луд възторг. Тук всичко свършва, но българите вече са останали в историята. Секунди по-рано това се потвърждава и от легендарния твкоментар Николай Колев. След последния ни пропуск Мичмана отсича: „Вече няма никакво значение как ще завърши тази среща. Едно голямо браво на нашите момчета, че изиграха такъв силен мач.”
„За мен е чест и гордост, че участвах в такъв мач. Изпълнен с обрати в резултата, драматизъм и добра игра на двата отбора. И досега тези неща са пред очите ми. Лош и нещастен за нас беше само резултатът. „Плавите“ имаха силен тим, като всички техни футболисти играеха в чужбина. Пазеше им Симович, а централен защитник беше Перузович, който носеше екипа на „Андерлехт“. Сафет Сушич пък беше футболист на „Пари Сен Жермен“. Съперници ни бяха също имена, като братята Зоран и Златко Вуйович, Сречко Катанец, Иван Гудел, Мехмед Баждаревич. Дори Миодраг Йешич, който след години ще стане популярен в България.
Голям мач на Искренов, голям мач на всички други от нашия тим. Нямахме късмет и шанс, както при 0:0, така и при 2:2, за да си вкараме положенията. След 2:2 обаче те също имаха ситуации за гол.
Как да коментирам слуховете, че накрая сме се договорили с домакините да има победител, за да не се класира Уелс? Това е обидно и несериозно. Ако имаше някаква договорка, мислите ли, че вратарят им нямаше да позволи на Ради да вкара. Положението бе в 90-ата мин и 13-ата секунда, а тогава съдиите не даваха продължения. Нормално бе да се очаква, че след тази ситуация реферът щеше да даде края. Помня, че Гошо Димитров направи забележка на Ради и докато се разправяха, аз върнах топката към вратата. Все си мисля, че ако Гошо очакваше моя пас, а не говореше с Ради, щеше да насочи отскочилата за втори път от Симович топка в мрежата.
Относно другите слухове за бой в съблекалнята ни след двубоя, държа да уточня, че имаше единствено разговори на висок тон, което бе нормално с оглед на това, което се случи на терена. Другото е плод на фантазии и болни мозъци. Мислите ли, че ако беше станало нещо, вече 30 години някой нямаше да го разкрие”, заяви Живко Господинов.
_388x594.jpg)
_440x594.jpg)
На снимките: на първата е България от мондиал 86 - отляво надясно Жиката е втория долу.
На втората: Живко с екипа на държавния тим в пореден мач.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

