"Стандарт": Левът може да се срине до 2,17 лева за долар

За трета поредна седмица акциите в САЩ затварят с понижение, докато аналозите им от континентална Европа покоряват нови исторически върхове, пише "Стандарт".

Очакванията за повишение на основната лихва на централната банка на САЩ, оттам и на всички лихви по веригата, както и натискът върху продажбите на компаниите износителки заради скъпия долар, са основните причини за спада на американските борси.

Скъпият долар ще доведе и до вълна от инвестиции в чужбина на американските компании, т.е. ще стимулира разкриването на производствени мощности и заетост извън пределите на САЩ. Обратното, евтиното евро и нарастващият нетен износ, както и програмата за изкупуване на дългови финансови инструменти на Европейската централна банка са в основата на поскъпването на европейските акции.

И през изминалата седмица единната европейска валута бе подложена на засилени разпродажби. Еврото се обезцени с повече от 3%, затваряйки в петък при ниво от 1.05 долара (1.86 лева за долар), макар през седмицата да видяхме и нива от 1.046 долара за евро. Само преди 10 месеца еврото се търгуваше при около 1.395 долара (1.40 лева за долар), като понижението му до момента възлиза на впечатляващите за валутните пазари 25%. Анализатори и стратези бързат да разграфят нивата надолу по вертикалата, като най-консервативните прогнози са за спад до паритет спрямо долара (1.96 лева за долар), докато по-смелите вярват, че в рамките на календарната година ще видим и нива от 0.90 щ.д. за евро (2.17 лева за долар).

Причина за спада на еврото спрямо долара са по-високите лихви, при които се търгуват американските държавни ценни книжа, очакванията за повишение на основната лихва, оттам и на останалите лихвени показатели в САЩ, както и стартиралата програма на ЕЦБ за вливане на ликвидност във финансовата система на еврозоната. В началото на тази седмица стартира програмата на ЕЦБ за покупка на средносрочни и дългосрочни правителствени и корпоративни облигации на стойност 60 млрд. евро месечно, която се предвижда да трае поне до септември 2016 г. Инвеститорите обаче погрешно се надяват пазарът да бъде залят с евро. За да се случи това банките трябва да отпушат кредитирането за домакинствата и фирмите, което вече години наред не се случва въпреки и досегашните трилиони евро вече влята ликвидност.

Освен това след като приключат програмите по изкупувания на активи от ЕЦБ, притежаваните от централната банка активи постепенно ще падежират, т.е. реални пари ще напуснат финансовата система и икономиката като цяло и ще бъдат използвани за изплащане на лихви и главници по падежиращите инструменти. Погрешно програмите по покупки на активи от централните банки се идентифицират отмедии и анализатори като печатане на пари. По-вероятно е еврозоната да продължи да изнася дефлация и дезинфлация в световната икономика, което може да е предвестник на нова серия от валутни войни между централните банки.

И сега европейската икономика е по-конкурентна от американската, изхождайки от платежния баланс, в частност от стойностите на нетния износ на стоки и услуги. През последните години салдото по текущата сметка на платежния баланс на еврозоната е положително и се повишава, като се очаква през 2015 г. да надхвърли 2% от БВП, докато дефицитът по текущата сметка на платежния баланс на САЩ се влошава, което допълнително се подпомага от скъпия долар. Факт е, че пазарът на труда в САЩ и икономиката като цяло се възстановяват много по-бързо от европейската, затова и американската централна банка мисли за мерки, ограничаващи паричното предлагане, докато ЕЦБ се стреми да предложи нови парични стимули.

Но е факт, че доброто икономическо възстановяване в САЩ не се дължи на някакви специални реформи, а на по-агресивната парична и фискална политики, докато по-консервативните ЕЦБ и европейски правителства "берат плодовете" на своята колебливост. За последните 10 г. средногодишният бюджетен дефицит в САЩ надхвърля с два пъти този за еврозоната като възлиза на 7.16% от БВП, при 3.40% за еврозоната. Дори и през 2014 г. бюджетният дефицит в САЩ надхвърля 5%, при 2.80% за еврозоната.

Българският капиталов пазар се представи силно през седмицата и като че ли придоби имунитет за необмислените политически решения, които стоят в основата на спада от края на миналата година. През изминалата седмица борсовият индекс SOFIX нарасна с внушителните 4.4%, при малко под 2% за по-широкия BGTR30.

Най-големият фактор за незавидното положение на българския капиталов пазар, който като стойност на акциите все още се намира на около 75% от върха си, е лошото корпоративно управление. Едва няколко компании изплащат регулярно дивиденти, като изключим някои дружества, секюритизиращи земеделски и бизнес имоти, докато дивидентната доходност е основният източник на възвръщаемост на инвестицията за развитите борсови пазари.

Неприятно усещане оставят и последните търгови предложения на "Арома" и "Арома риълистейт", при които мажоритарният собственик иска да отпише компаниите от публичния регистър при ниски нива, при които дребните акционери няма да получат справедлива цена за своите акции, като Комисията за финансов надзор в случая се намеси и засега парира намерението на мажоритарния собственик.