Стани, да седна аз!

Любимо място на стотици деца в Морската градина беше затрито под натиск, за да изникне сега поредната бяла спретната барака. Вдигната почти за дни, направо върху тревата. С денонощна работа. Може би за да не губи незнайният търговец и секунда ценно време от предстоящия сезон. Нито стотинка от всяко продадено кафе.

Лятото ще мине и ще отмине, но ще остане горчивият привкус на звучното нашенско „Стани, да седна аз!“. В този случай по-скоро режисирано и изпълнено със замах от силни на деня в управлението.

Струва ми се обаче, че същите тези - честичко, ако трябва дори и на скришно - не е лошо да препрочитат онзи момент, в който Исус изгонил търговците от храма.

Ирена Цекова