Стефан Манов: Проблемът не е свързан толкова със сигурността на машинното гласуване, колкото с доверието на избирателите
Очаква се ваканцията да бъде малко по-кратка от това, което първоначално се предвиждаше. Междувременно днес депутатите проведоха сериозни спорове по външнополитически теми, свързани с рисковете за сигурността на България, както и по рамката на бюджета, която вече е предмет на разглеждане и в Конституционния съд след няколко жалби от политически сили.
В късните часове на вчерашния ден беше прието, че следващите избори ще се проведат по нови правила. Днес депутатите решиха и кога ще отидем до урните – на 25 октомври, а при необходимост от балотаж – на 1 ноември, когато ще се проведат президентските избори.
Доколко тези правила са в интерес на всички нас, гласоподавателите, коментира Стефан Манов, заместник-председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия.
„Много хора се питат въобще трябва ли на всички избори да гласуваме по нови правила? Защо не се даде шанс на някой да тестваме, дали на два последователни избора ще дадат различни резултати? Не им дадохме време сякаш“, заяви Манов.
Той припомни, че Общественият съвет към ЦИК е изпратил в началото на юни писмо до Народното събрание с молба и препоръка изборният кодекс да не бъде променян отново.
„Поне веднъж да отидем на избори без променени изборни правила, с изключение на въпроса със секциите извън страната, който трябваше да бъде решен. Ограничението на секциите, което беше решено. Който беше решен частично, уви“, посочи той.
По думите му народните представители „по стара традиция“ са решили да променят изборните правила.
„Имало е случай няколко поредни избора да проведем по едни и същи правила. Това беше 1921-а и 1922-а година. Тогава са имали цяло машинно гласуване в секциите над 300“, каза за бТВ Манов.
Той беше попитан какви резултати са давали тогава изборите по отношение на недействителните гласове, тъй като това е един от големите проблеми при провеждането на избори.
„Основното предимство на машинното гласуване е, че премахва възможността за създаване на недействителни бюлетини. Било то по грешка на избирателя, било то нарочно от комисията при преброяването на бюлетините“, обясни Манов.
По думите му има и други предимства.
„Другото предимство е, че отчитането на изборния резултат е мигновено. В края на изборния ден тогава комисиите не попълват специфичен протокол, а данните си взимат от машинния протокол.“
Въпреки това той посочи, че съществуват определени рискове, особено след последните промени в Изборния кодекс.
С приетите вчера промени беше решено в секциите с над 300 избиратели да има изцяло машинно гласуване.
„Всъщност вчера бяха върнати едно към едно текстовете, приети през 2021-а година, за изцяло машинен вот в секциите над 300 избиратели. Всички текстове, с изключение на един, който касае хартията за машинните ролки – хартията за разписките, които машината издава“, обясни Манов.
По думите му именно хартията за машинните разписки е свързана с проблем, който се наблюдава от няколко години.
„След като бяха променени изборните правила през 2022-а година и машините бяха превърнати в принтери, започнахме да наблюдаваме един феномен във всички избори, проведени оттогава насам, на така наречените къси или бели бюлетини.“
Това са разписки, на които не е отбелязан вотът на избирателя.
„Просто вотът е отчетен от машината, но принтерът отпечатва една бюлетинка, на която има само антетката.“
Манов посочи, че анализът на изборите през 2024 и 2026 година показва, че проблемът е засегнал около 2500 машинни секции.
„Не е малко. Това не е малко. Не говорим за секции, в които машината е спряла да работи – те са стотина. Говорим за машини, които са продължили да работят в изборния ден. В определен момент, вместо да отпечатва вота на избирателя, отпечатва една къса бюлетинка.“
Според него този проблем може да се появи и на следващите избори.
„Едно от предложенията, което беше неразумно отхвърлено вчера, беше да има възможност за тестове на машините с хартията за ролките за отпечатване на разписки.“
Той обясни, че тази възможност не е била въведена в Изборния кодекс, а при последните избори Министерството на електронното управление, в хода на процедурата по установяване на съответствието и сертифициране на машините, е констатирало този феномен.
„На последните избори около 11 000 такива разписки са отпечатани от няколкото милиона гласували. Минимално число, но при едни мажоритарни избори всеки глас има значение.“
Според Манов обаче проблемът не е свързан толкова със сигурността на машинното гласуване, колкото с доверието на избирателите.
„От една страна. От друга, това руши доверието на избирателя. Представете си, че вие сте на машината. Тя ви дава тази разписка. Как да сте сигурен, че вотът ви е правилно отчетен? До сега комисията ви даваше хартиена бюлетина, защото имаше хибридното гласуване като възможност и вие сте спокоен, че вотът ви ще бъде отчетен. Сега това не е така.“
Той подчерта, че явлението не е масово и може да бъде отстранено.
„Пак казвам, феноменът не е масивен. Това не е проблем, който не може да бъде разрешен. Това е технологичен проблем. Не иде реч за сигурността на машинното гласуване. Иде реч за доверието. А именно то беше обект на критика през последните години.“
Манов коментира и промените, свързани с броя на избирателните секции в чужбина.
„Частично е решен въпросът със сбора на секциите в чужбина“, посочи той.
По думите му причината е, че промените в Изборния кодекс, приети в последния момент през февруари, са ограничили броя на секциите в страните извън Европейския съюз.
„Има и второ ограничение. А то е – премахват се така наречените автоматични секции. Така наричаме онези, които се образуват без подаване на декларация за откриване на секция, защото в съответното населено място вече е имало такава и в нея са гласували над 100 избиратели на последните избори.“
Манов посочи, че вчера мнозинството е премахнало ограничението от 20 секции, но не е възстановило автоматичните секции.
„Тоест българските граждани извън Европейския съюз отново няма да бъдат равно третирани с тези, живеещи в Европейския съюз, като мен във Франция.“
Той обясни какво означава това на практика.
„За да има втора секция в дадено населено място, те трябва да съберат 500 декларации за откриване на втора и следваща секция. Тоест не е само 40 за първа секция, но трябва 500 за втора и т.н.“
„Огромно разочарование“ – район „Чужбина“ е заличен
Манов определи като „огромно разочарование“ решението за премахването на избирателния район „Чужбина“.
„Това е едно огромно разочарование, което според мен е политически напълно подценено в момента.“
По думите му избирателният район извън страната е дългогодишно желание на българските граждани зад граница.
„Избирателен район извън страната е въжделение на българските граждани извън страната още от 2009 г., обещаван във всички промени на изборното законодателство. А това в един момент май беше ангажимент, който просто трябваше да бъде изпълнен.“
Той припомни, че районът е станал реалност с промените през 2021 година и е влязъл в сила от 1 януари 2025 година.
„Нещо повече. Президентът Йотова, свиквайки предсрочните избори през април 2026 година, определи 32 избирателни района, включително извън страната. ЦИК определи четири мандата за район „Чужбина“.“
По думите му след това районът е бил възстановен след преодоляване на президентско вето.
„Седмица след това, след отхвърляне на ветото в парламента, трябваше да се върнат нещата назад и районът просъществува. Една седмица беше закрит. Но никой не си позволи последните няколко години да го заличи в корпуса на Изборния кодекс. Отлагаха го във времето, имаше спорове, но стоеше символно поне. Тук той беше заличен без причина, защото в момента предстоят президентски избори.“
Според Манов това решение поставя въпроса за равнопоставеността на българските граждани зад граница.
„Защо гласът на един човек, българин, живеещ зад граница, е различен от този, живеещ във Видин или Стара Загора?“
Той даде и конкретен пример.
„Нещо най-малкото е, защото в този район няма кандидатски листи, на които може да се отбележи преференциален вот. Гласува се само за партия. Тоест виждате, че гласът не тежи еднакво.“
„Във Видин, Враца или Пловдив хората избират и преференциално съответен кандидат. Така че това е съществена разлика в изборните права. Но отново нямаше причина, защото предстоят президентски избори. Те не се касаят.“
В края на разговора Стефан Манов коментира и предстоящото конституиране на нов състав на Централната избирателна комисия.
По думите му в публичното пространство е останала в периферията една „крупна промяна“ в начина на функциониране на ЦИК.
„Дългогодишен консенсус, още от кодекса „Фидосова“ през 2010-а година, че решенията в ЦИК, РИК и т.н. се взимат с две трети мнозинство, което гарантира квалифицираното мнозинство, тоест един политически консенсус в голяма степен, беше свалено на 50%.“
Според него това ще даде значително по-голяма тежест на управляващото мнозинство при вземането на решения.
„Днес в ЦИК ще може да се взимат решения с 8 гласа, което означава, че управляващите имат 7, трябва само още един глас, за да се вземат решенията в ЦИК.“
Манов посочи и друга промяна, свързана с правомощията на председателя на комисията.
„Нещо повече. Ролята на председателя беше засилена и сега той ще може еднолично да решава, например, за назначенията в администрацията или за разпределение на работата между членовете на ЦИК.“
Така според него наред с промените в начина на гласуване и организацията на изборите, сериозно значение ще има и начинът, по който ще функционира новият състав на Централната избирателна комисия.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
0
0
