Стефан Стефанов: Няма как да правя големи щангисти в Малайзия без вратни пържоли
Варненският специалист Стефан Стефанов вече 15 години е треньор по вдигане на тежести в Малайзия. През първите 4 години той води клуб, а след това неизменно е наставник на всички национални отбори.
В момента Стефан кара отпуска във Варна и използва всяка възможност да се среща с верни приятели, сред които са Димитър Момиров, Андрей Керанов и Любчо Попов.
В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата” Стефан Стефанов говори за своя живот в екзотичната държава и за първи път разкрива причината, поради която може да сложи край на азиатския си гурбет.
- Г-н Стефанов, конкретните ви цели през 2018 година с вашите щангисти?
- Те са две. Първата ни голяма изява ще е през септември на Азиатските игри в Джакарта, които ще са в 27 вида спорт. Не храним илюзии за медал или призово класиране, тъй като китайците и иранците са световни сили. Ако вкарам поне един състезател в шестицата, ще е голям успех. Ще разчитам на петима щангисти, като имаме шансове за топ 6 в три категории – 56, 62 и 85. Ще водя и две жени, но само, за да трупат опит. Втората ми цел е да взема две-три квоти за Младежката олимпиада до 17 години в Буенос Айрес през октомври.
- Разбрах, че миналата година Куала Лумпур за първи път от много време е бил домакин на Сиа Гейм и са хвърлени много пари за нови съоръжения. Модерните бази и условия ще помогнат ли привличате повече момчета за щангите?
- Първо, да уточня за вашите читатели какво означава Сиа Гейм – това са традиционни игри, които се организират на всеки две години с участието на 8 държави от Азия. Миналата година дойдоха повече, а правителството на Малайзия хвърли милиони за нови стадиони, зали и т.н., за да се покаже, тъй като от 2001 година не са били домакини. Но това няма да помогне на щангите, тъй като заплатите при нас са малки. Ние нямаме спонсор, плащанията са само от държавата, а с това, което дава, няма как да задържа дълго най-талантливите щангисти в залата.
- За какви пари става дума?
- Ами най-добрите щангисти вземат до 800 долара на месец, но само ако са спечелили медали от Сиа Гейм и Игрите на Британската общност, или са записали престижни класирания на световни първенства, както през 2014 година в Казахстан, когато двама наши се класираха в топ 10. В противен случай възнагражденията са далеч по-малки.
- Как тогава успявате да задържите най-добрите?
- Не успявам. След последните Сиа Гейм например няколко момчета си тръгнаха. Това се повтаря всяка година. Щангистите имат много деца и не могат да издържат семействата си с тези символични заплати. Така че са принудени да се откажат и да започнат бизнес - с дрехи, палмово масло, риба, плантации, туризъм. Много доходи носи рибата – купуват я от малки селца в островите, и я препродават три пъти по-скъпо в столицата.
- Иначе тренирате ли редовно?
- Да. В понеделник, сряда и петък водим двуразови занимания, а във вторник, четвъртък и събота – едноразови. Подсигурени са условия за пълноценни тренировки и възстановяване.
- Как се пазите от допинга?
- Подписал съм декларация, че аз не им давам никакви добавки и препарати. Това го правят само лекари и представители на Института за възстановяване. След скандала със заразените спортисти, вземали медикаменти от Китай, нашите шефове пазаруват само от Австралия и Нова Зеландия, тъй като медикаментите им са доказано чисти. Досега няма случай наш щангист да е хванат с допинг.
- По време на Рамадана водите ли тренировки?
- Тогава е най-тежо, тъй като през тези 30 дни се хранят само по изгрев слънце и вечер след молитвите. Не пият изобщо вода и през деня 16 часа не ядат. С големи усилия провеждаме по една лека тренировка сутрин и вечер, но много момчета и момичета не влизат в залата. Едни от тях повръщат, втори ги боли корема, трети нямат сили и т.н.
- Доколко е вярно, че липсата на калорична храна пречи да вдигнете нивото на щангистите ви?
- Това е самата истина. Само с ориз, риба и пиле не става. Друго са си вратните пържоли, ама в мюсюлманска държава такива екстри няма. В Малайзия 70 % са мюсюлмани, 25 – будисти, а другите 5 % са сбирщина.
- Как се справяте с бруталните климатични условия?
- Някак си съм се адаптирал, но чувствам болки в коленете и кръста. Температурите всеки ден са минимум 33 градуса, а влажността на въздуха е 96 – 100 %.
- От всичко казано дотук излиза, че карате сложен гурбет. Кое ви мотивира да продължавате?
- Дълго време бях доволен, че почнах от нулата, изградих щангисти и те донесоха първи медали на страната от престижни прояви. Радвам се и на уважението на шефовете от Министерството на спорта и федерацията, както и от страна на щангистите. Но след като проблема с трудовия стаж не бе решен, вече мисля да се прибирам.
- Бихте ли обяснили по-конкретно?
- 15 години работих без трудов стаж поради липса на споразумение между Малайзия и България. Двете държави имат споразумение само за ненападение от 1947 година, което не ми върши работа. Преди години дойде външния министър Даниел Митов и когато го попитахме дали ще съдейства за решаване на казуса, той промърмори: „Вие тук сте 80-100 българи, а какво да кажат най-голямата колония българи в Чикаго, които са стотици хиляди...” Бившият президент Плевнелиев пък беше обявил, че България започва сътрудничество с Малайзия в текстилната и хранително-вкусовата промишленост, както и в други отрасли. Но след като това се оказа кьорфишек, и искрицата ни надежда угасна. От една страна, в Малайзия животът е спокоен. Мюсюлманите са кротки, няма тероризъм, дето се казва една бомба не е гръмнала. Но времето минава, идва ред за пенсии, а аз като нямам осигуровки толкова години...
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
