Струва ли си осъществяването на пилотиран полет до Марс?

Когато става дума за изминато разстояние, хората безусловно побеждават. Двата астронавта на Аполо-17 само за три дни изминаха на Луната 35 километра – това са средно по 11,6 км на ден. Към месец февруари 2019 година Curiosity измина на Марс 20,16 км или средно по около 9 метра на ден. Да си припомним, че Curiosity пристигна на Червената планета през месец август 2012 година.

Естествено, заслугата на този роувър и на неговия екип е огромна. Но управлението на този роувър е ужасно трудно, особено като се има предвид, че той се намира на разстояние от 55 милиона до 400 милиона километра от Земята, в зависимост от взаимното разположение на Марс и Земята в техните орбити около Слънцето. Ако екипът на Земята подаде на Curiosity грешна команда, то това може да застраши цялата мисия и дори преждевременно да я прекрати. Тоест, необходимо е бавно движение, като всяка една стъпка трябва внимателно да се проверява. А това означава, че каквото може човекът да направи за час-два – например да събере скални образци, на робота ще са му необходими седмици и пак няма да може да направи същото.

Когато става дума за образци, нека си припомним, че по време на мисията Аполо-17 астронавтите събраха 741 проби на скални породи и грунт, включително проби от сондаж на дълбочина 3 метра. Това са средно 247 проби на ден. Що се отнася Curiosity, известно е, че към 15 януари 2019 година роувърът е сондирал 19 участъка и е взел 2 проби без да се налага сондаж. Като цяло, докато е на Марс, Curiosity успя да събере около 30 проби. Тоест, това са средно по 0,013 проби на ден. Всичко това много добре показва, колко сложно е управлението на роботизирано устройство от толкова голямо разстояние. И още, ако нещо се счупи – например, същата тази сонда, няма кой да я поправи, понеже най-близката ремонтна работилница се намира на десетки милиони километри. В този случай екипът на Земята ще трябва да търси други пътища, за да продължи да се занимава с наука.

Цената: Аполо-17 срещу Curiosity

Според курса от 2015 година всяка една от седемте лунни мисии на Аполо струва около $20 милиарда. Цената на Curiosity е около десет пъти по-ниска или приблизително $2,5 милиарда.

Ясно е, че да се сравняват лунната и марсианската мисии не е коректно, но тъй като Червената планета все още не е посещавана от хора, то ще трябва приблизително да оценим пилотираната мисия до Марс. Според оценките на финансовите аналитици, пилотираният полет до Марс ще струва от 100 до 500 милиарда американски долара на мисия. Второто число е по-логично, понеже за изграждането на Международната Космическа Станция бяха необходими около $150 милиарда.

Но дори и да приемем тези $500 милиарда за вярната сума, след няколко полета тя ще намалее и пилотираната мисия ще си струва инвестициите. От направените по-горе приблизителни сравнения, можем да кажем, че екипаж от четирима души ще бъде най-малко 500 пъти по-ефективен при научните задачи, в сравнение с роувъра, но цената, която ще бъде платена е само 200 пъти по-висока.

Съвместната работа

Разбира се, тези пресмятания са съвсем приблизителни и окончателната цена на пилотирания полет до Марс може да се промени в големи граници. Но е очевидно, че хората могат да направят тази мисия изключително ефективна и едва ли някой ще се учуди, че бъдещето на космическите полети е пред съвместната работа на хората и интелигентните машини.

Да, изпращането на хора в космоса е по-скъпо от това на сондите и космическите апарати, но няма как да игнорираме факта, че хората бързо се адаптират към непредвидени ситуации и могат да ремонтират и модифицират оборудването, което рязко повишава вероятността за успех. Това добре се вида при мисиите Аполо – единствено благодарение на бързата реакция на екипажа към възникналите проблеми, няма нито една човешка жертва, въпреки че при всяка мисия имаше аварии.

Човешкото възприятие

За Марс може да се разбере много повече благодарение на човешките качества и възприятие – многократно повече, отколкото могат да покажат сензорите на съвременните роувъри. На какво прилича този друг свят? Как изглежда Слънцето оттам? Какво става при една пясъчна буря? Мека ли е почвата? Роботите дават само частичен отговор на някои от тези въпроси. Пълната картина могат да опишат само хората.

Клиповете в YouTube, в които астронавтите на МКС описват своя живот и своята работа, набират милиони гледания. На хората им е интересно буквално всичко от космическото ежедневие. И именно интересът и любопитството на хората са главният мотиватор на прогреса, включително и на пилотирания полет до Марс.

В крайна сметка можем да обобщим, че марсианските роувъри наистина правят и ще продължат да правят чудеса, но единствено хората могат да изучат добре една чужда планета.