Sunshiners, които нарисуваха цяла Варна: И ние мразим драсканиците!

Веселин Златков

Виктория и Николай са художници. Според други са хулигани, защото рисуват по стените. Разликата е обаче, че те наистина рисуват, а не драскат. Преди около10 години те започнаха да дават лица на ел. таблата във Варна с един необичаен стил, който бързо завладя града и се превърна в негова запазена марка. Сега те продължават, с много международни художествени прояви и с малко повече разбиране от гражданите.

От колко време съществува проектът „Съншайнърс“?

Николай: Проектът ни с Вики продължава от 2010 година. До ден днешен не сме го прекъсвали, като най-малката част от това, което сме сътворили, е във Варна. В друг проект тя участва заедно с друго момче, като той е от 5 години по-рано. Първите „кутии“, които са направили във Варна датират от 2005 – 2006 година.

Как трябва да се подхожда към творбите ви, като към картини или като към графити?

Николай: Графити трябва да се разбира вече като доста по-широко понятие. Не знам доколко сте запознати, но всичко тръгва като маркиране на територия. Това, което се преекспонира в днешни дни, е нещо съвсем друго. Едва ли не се водят малки улични войни, в които вече се насажда много повече омраза, отколкото любов. Това маркиране на територии някога също е било закодирано по някакъв начин като улична война. Най-вероятно всичко е започнало като знаци, които са оставяли наркодилърите по улиците и в бедните квартали на Ню Йорк.

От там нататък обаче това се превръща в една малка война срещу системата, с която хората продължават да не са съгласни. До ден днешен намирам хора, които са в графити културата, които пътуват с градския транспорт и никога не биха си платили билетчето. Те са с убеждението, че щом транспорта е градски, той трябва да е напълно безплатен.

Появяват се нови течения в графити културата, които предразполагат към една друга чувствителност. Тя излиза от рамките на маркиране на територия, водене на войни и продажба на наркотици. Все повече хора, завършили някаква школа, намират реализацията си на улицата. За мен в днешно време графитите са най-популярното съвременно изкуство и на близкото до човека. Това е новата поп култура.

Много хора не са съгласни, че градът изглежда по-добре с тези рисунки...

Николай: Много хора не са съгласни с други неща. Но трябва ли да влизаме сега в политиката, в това как живеем и дали графитите са най-големият проблем?

Виктория: Искам да се намеся и да подчертая, че хората не са глупави. Те правят разликата между едно нещо със замисъл и една драсканица. Въпреки това, дори когато правим нашите неща, които са със замисъл, пак се появяват хора, които не го разбират. Трябва да си дадат шанс, да изчакат да го видят завършено. Мисля, че хората все повече се отварят към тези неща, когато има нещо направени с подход, все повече го разбират.

Аз също не адмирирам драсканици. Вече ми е дошло до гуша да виждам улиците само с драсканици, облепени плакати, грозотия...

Може ли да се каже, че вашите творби са начин да запазите територия за изкуството? Тоест, че някой няма да драска, като види, че стената вече е изрисувана и то добре?

Виктория: Това е важен момент, защото е истина, че когато се изрисува едно място, хората спират да драскат върху него. Ако повече хора осъзнаят, че вместо просто да си боядисват стените бели, могат да направят някакъв дизайн, да ги изрисуват, вероятността да бъде издраскана с тагове е много по-малка. Има го обаче и момента с драскачите, които посягат и на рисунки. Това го има точно във Варна. Живях и творих 5 години във Велико Търново и няма изобщо такива случаи. Дойдох във Варна и се оказа, че тук изглежда наистина е пълно с хейтъри.

Николай: Не е точно така, навсякъде е така. И в Търново са посягали на завършени наши творби. Но това не е толкова важно...

Наскоро видях един трафопост във Варна, на който войната между авторите на графити е буквално очевидна. „Улиците са наши“, „Вие драскате върху нашите неща, ние върху вашите“... Посланията са от този сорт.

Виктория: Да, работата е обаче там, че когато говорим за този човек, който прави тези неща, ние му правим един вид реклама. Ние обаче не драскаме върху неговите работи, не отвръщаме на неговите провокации. Не сме унищожили нито една негова творба, по начина, по който той унищожава наши творби, върху които сме работили дни наред. Това е много грозно, но си битува в хората – да бъдат отмъстителни, да бъдат първично завистливи. Това е евтин начин да си направиш реклама, макар и негативна, защото около човека, който унищожава нашите неща, се разшумя...Често се случва да ни търсят хора, които пишат дисертации, учат PR или социални науки и се интересуват от графити.

Николай: Задават ни много въпроси за връзката на държавата с тази култура, отношенията с частния бизнес. На тези въпроси аз не мога да намеря отговор, поне не и в България. Случвало ни се е да имаме участия в Испания, в Португалия, в Украйна... В Украйна имахме частен спонсор, бизнесмен. В България такова нещо не се е случвало.

Държа обаче да кажа, че като всяко изкуство и като всяко нещо, което се харесва, в един момент и това се изцежда и от него остава само една обелка.

Колко време отнема подготовката на една от вашите картини?

Николай: Три дена минимум ни трябват за да отлежи една идея и да ферментира. Някой път имаме конфликти помежду си, защото сме много взискателни. Понякога се получава някакъв Армагедон на характери. Затова решихме да направим иновация и под формата на игра. Единият рисува главата, тя се скрива, другият рисува част тялото и тя също се скрива и така нататък. Получава се нещо изненадващо, а после се хващаме и го правим на стената.

Виктория: Това се случва, но не всеки път.

Всичко започна от персонализираните ел.табла, а сега рисувате митологични и библейски сюжети. Как се стигна до това задълбочаване?

Виктория: Тези табла бяха населени с градски икони. Те си бяха населени с градски персонажи – дърводелец с брадва, полицай, момиче с татуировки и така нататък...

Николай: Това са съвременни икони, икони на днешния ден.

Виктория: Основният автор на тези неща е другото момче, с което творим. Сигурно и него сте го засичали някъде по улиците, той обаче не винаги обича да говори, избягва. Смея да кажа, че нещата като цяло в България тръгнаха от него. Хората, които са навътре в тази култура, асоциират Варна с ел.таблата, с този артист.

Николай: Колкото и да се хвали Варна в медиите, че е столицата на графитите, на нарисуваните табла, никой от общината не дойде и да хване това момче и не му предложи да стане художествен директор и да ходи и да оправя всичките мизерии. Да му дадат една средна заплата и да стане един чистач на визуалното замърсяване на градската среда.

Виктория: Тези хора трябва да мислят малко по-съвременно за младежката култура, щяха да обърнат внимание колко много им харесват тези графити на хората, колко много ги снимат туристите. Ако малко бяха помислили, можеха да извлекат и за себе си дивиденти от това. А те не го правят. Ние нито имаме писмено разрешение да рисуваме, нито финансова подкрепа, нито нищо. Не знам... За мен хората, които се занимават с култура, там, в общината, са тотално спрели.