Светослав Иванов: Външната ни политика е пленена, но не от чужденци, а от българи
Редактор: Недко Петров
Стопкадър бТВ
Водещият на „120 минути“ Светослав Иванов изригна с брутален коментар по повод относно драмите в служебния кабинет относно това кой да бъде външен министър.
Ето какво заяви той по бТВ:
„Дами и Господа, тази седмица получихме поредното доказателство за подценената външна политика на България. Този сложен свят, в който повечето вътрешни събития се моделират от външни фактори и процеси да превърнеш Министерството на външните работи в ябълка на раздора.
За пореден път в рамките само на няколко месеца вече говорим за ограничено и локално мислене, което все повече смалява и без това разклатената роля на България на международната сцена. В някои системи, примерно като американската, министърът на външните работи е отделено от структурата на кабинета и останалите министри, и случайно само той е държавен секретар.
В европейските системи външните министри често са вицепремиери. Защото обхватът на ресора е прекалено голям и важен за функционирането на едно правителство.
У нас в момента наблюдаваме странна ситуация, в която апетитите за Министерството на външните работи първо пропукаха ротацията в кабинета, който отиде в историята, а след това беше обект на две вътрешни и ротации в движение за служебен министър.
Първо беше посочен бивш консул в Австрия, понастоящем пенсионер, а след това и кариерен дипломат, който по все още неясни причини предизвика недоволството от най-близката за служебния кабинет партия ГЕРБ. Преди това пък академик Денков от образователен трябваше да стане външния министър на България, от което започна и разривът до началото на разглобяването.
Вчера пък стана ясно, че служебният премиер Главчев искал той да съвместява длъжностите премиер и външен министър. Каша стана препълнена, тъй като президентът отказва да подпише смените, което означава че конституционните промени на разпадналата се коалиция се отнели докрай правомощията му върху състава на служебния кабинет.
По цялата тази ситуация можем да направим няколко извода за състоянието по върховете на Българската външна политика. Тя е в пълен синхрон с хаотичността на вътрешните политика или както е казал Уилям Гладстоун, един от малкото британски политици, станали известни с подкрепата си към българите, първият принцип на външната политика винаги е доброто правителство у дома.
Стабилен кабинет обрича външната политика на всяка страна и трудно чуждестранните партньори на България ще запомнят кой от кого е посочен и от името на България ли говори или от името на политическия си лидер, или на някой друг в много по-сложни времена.
Политическите лидери у нас са подхождали много по-далновидно към външната политика на страната през 1994 година, когато България отново се управлява от служебен кабинет. За министър на външните работи беше посочена авторитетната и космополитната фигура на Иван Станчов, който три години по-рано стана посланик на България във Великобритания, заради което се отказа от американското си гражданство.
Но тогава е имало стратегия, след като този човек връчва креативните си писма на Кралица Елизабет II, облечен в костюма, с който неговия дядо връчва креативните си писма като посланик на Царство България на бащата на Елизабет.
Значи той трябва да бъде използван с името си, с авторитета си, с магнетизма си, с контактите си, ако щете със семейната си история. За съжаление в момента точно това мислене, дебене на квоти и игри за разпределение на властта Министерството на външните работи не следва да е феодално владение на една или друга партия, а външния оглед на нашата държава.
Ообено, когато пред България стоят деликатни външни казуси. И тук не става въпрос за еврозоната и Шенген, тези две цели са свързани с колективно усилие на всички институции, а за чисто външно политически проблеми, като двамата български моряци Любомир Чанев и Даниел Веселинов, които вече шести месец са в плен на хутите в Йемен.
Някога подобни събития предизвикваха обединение на институции, ангажиране на чуждестранните партньори ангажиране на обществото, имаше публичност.
Странно, волно или неволно този проблем беше изтикан в периферията на политическия дневен ред, прикрит зад думата европлантизъм, която вече някои политици у нас силно компрометираха.
Да сте чули за някаква активност по въпроса или формулиране на български позиции към събитията през тази призма.
Освобождаването на българските Медици в Либия през 2007 година, успешното освобождаване на българските пилоти от Судан, малко по-късно и успешните преговори за пускането на български хуманитарен работник от Сомалия, бяха пример за добра работа да дипломация, президент и служби в момента, в който България се нуждаеше.
Сега наблюдаваме точно обратното – разделение, при което никой не носи отговорност за нищо. Само думи и изказвани заплахи. Погледнато на тази среда отвътре, изглежда наистина много уморително, а погледното отвън, може би още повече външната ни политика е пленена, но не от чужденци, а от българи.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
.
