Защо все повече млади хора посягат към чашката, питат се в ужас специалистите . При толкова много пари и мерки, насочени към превенция, какво направихме с децата си? Ами какво друго им остава?!
Казват, че хората се раждат като чисти бели листи, на които животът започва да пише романи. Те приемат за свое всичко, което виждат в заобикалящия ги свят – компютри, агресия или спирт в чаша, все едно. Въпросът не е в това да им се забрани нещо, а да им се покаже положителното, а къде е то? В книгите, театрите, оперите, галериите, църквите – нали все някой трябва да ги заведе отрано там и да привлече вниманието им, преди моментът да отмине завинаги. Децата все по-рано искат да научат повече за живота и ако подходящият възрастен не е до тях точно тогава, те научават правилата сами, преди още да могат да разпознават кое е добро за тях.

Виолета Гурнакова