Съвременният шоубизнес си е създал лошия навик да експлоатира до краен предел всеки успешен продукт. Когато някоя песен се хареса на феновете повече от обичайното, в главите на мениджърите и продуцентите светва една лампичка и в резултат на това се появяват десетина ремикса във всички възможни музикални стилове, създават се рингтонове, парчето влиза в саундтрака на няколко филма и се пуска в редица телевизионни реклами, пише 359.ком. В крайна сметка песента, която ви е била симпатична някога, дебне от всеки ъгъл, готова да се загнезди отново в съзнанието ви тъкмо след като се успели да я изхвърлите оттам.
Може би правим услуга на злия шоубизнес, поднасяйки на вниманието ви някои от най-досадните песни в музикалната история, но опознаването на врага е първата крачка към победата, както би казал Сун Дзъ.
Да, “Barbie Girl” на скандинавците Aqua предизвика голям фурор сред тийнейджърите, но целият шум около хита отиде твърде далеч. Песента беше добре замислена, имаше важно послание към недостатъците на консуматорското общество, но музикалната индустрия пое нещата в свои ръце и стигна дотам, че текста й можеше да бъде чут от говорещи кукли и плюшени мечета. Малко неща лазят по нервите така, колкото пискливото “I`m a Barbie girl”, носещо се от корема на миловидно плюшено животинче.
Продължаваме антикласацията с една наглед симпатична бръмчаща жаба. Ремиксирайки тематичната мелодия от „Ченгето от Бевърли Хилс“, Crazy Frog стана най-известното създание от своя вид (след жабока Кърмит, естествено) и първоначално имаше одобрението на публиката. След това всеки втори започна да звъни с различна версия на “Axel F” и досадата беше налице.
Flo Rida владее добре рецептата за създаване на успешен хит и статистиката го потвърждава. Но границата между „о, пускат отново готината песен“ и „о, не – пак ли това“ е доста тънка. “Whistle” стана най-известното парче за лято 2012 и можеше да бъде чуто по кафенета, барове, клубове и капанчета край морето. Ако някой си е водил статистика, надали е отбелязал повече от ден-два без популярната и монотонна мелодия.
Дори Celine Dion веднъж бе отбелязала, че й е омръзнало да изпълнява “My Heart Will Go On” и дори да чува друг да го пее. Разбираме я, за толкова години сигурно й се е налагало да го прави стотици пъти. Парчето определено има силен емоционален заряд и има своите музикални достойнства, но също беше подложено на свръх експлоатация. Горещо ви съветваме, ако ви предстои женитба, да не спирате избора си на баладата за първия ви танц като семейство – твърде клиширано е.
“My Humps” на The Black Eyed Peas бе избрана от читателите на списание Rolling Stone за най-досадната песен и многократно е провъзгласявана за парчето с най-глупав текст. Смисълът на някои изрази би затруднил критиците, защото думите няма да са достатъчно силни, за да опишат чувствата им. Групата винаги е правела комерсиална музика, която не носи особено дълбоки послания, но “My Humps” достига нови висини (или по-скоро низини).
