Десислава Димитрова

Историческите забележителности масово са покрити със смет и трънаци

Летният сезон е в разгара си и по улиците на Варна все по-често се чува чуждоземна реч. Туристи обикалят забележителностите на града и събират впечатления, които ще отнесат в страните си и на базата на които десетки техни сънародници ще вземат решение дали да посетят или да пропуснат Варна. Какво всъщност виждат обаче туристите по улиците на града. В опит да разберем поне бегло какви впечатления създава Варна решихме да минем по най-типичния маршрут за обикновен турист. 

В малките Римски терми може да се намери всичко - от бебешка храна до завивки

Тръгваме от единственото място, където туристическите автобуси, каращи стотици летовници от курортите, могат да спрат безпроблемно в града – ул. „Антим I“ край Археологическия музей. Логично той е и първата спирка в маршрута на туриста, особено ако, както е в момента, има толкова интересна експозиция. Какво виждат обаче чужденците, преди да стигнат до самите старини. Първото, което би трябвало да ги очарова, са трите каменни саркофага в градинката до музея. Не може да не се забележи обаче, че в нея тези дни боклуците са много повече, отколкото живата трева. Ако са „късметлии” пък, чуждестранните посетители могат да видят и обитателя на най-големия саркофаг. Не, не става въпрос за шавлива мумия, а човек от плът и кръв, който от месеци живее в старината. 

През деня ясно се виждат дюшеците и дрехите, които странникът е оставил в новия си дом, а вечер и той самият може да бъде намерен там. Продължавайки към самия музей, ясно личи „симпатичното” микросметище в храстите край стълбите за централния вход. От проядените табелки на български и особено тази на английски доста трудно можеш да прецениш къде точно влизаш, а какво е работното време - си е направо невъзможно. Веднъж озовал се в двора на музея, прекрачваш в уютно и добре поддържано място. За съжаление обаче и тук може да се усети, и то доста ясно, миризмата на изпражнения от импровизираната тоалетна, която варненци са си спретнали в храстите зад оградата. 

 

 

 

Капани дебнат по Главната

Следващата спирка по пътя ни съвсем естествено са Морската градина и Аквариумът. Ако се абстрахираш от боклуците и начупените плочки, стърчащите железа и решетки, в които можеш да се претрепеш по цялата пешеходна зона във Варна – от бул. „Княз Борис I” до входа на Морската градина, че дори и в самия парк. Особено трагично е положението на павираното площадче пред чешмичката с момиченцето до Аквариума. Пред Военноморския музей пък няма къде да стъпиш от фасове, захвърлени бутилки, пластмасови чаши и всякакви други боклуци. Съвсем логично минаваме и покрай Малките терми. За съжаление от години този невероятен паметник на културата е оставен на произвола на съдбата. Поне наскоро тревата между старините е окосена. Това обаче от своя страна е дало възможност на показ да излязат всички боклуци, захвърлени между древните камъни. 

 

"Мумията" всеки ден излиза от големия римски саркофаг в градинката до музея

 

Там можеш да намериш какво ли не. От кутии с бебешка храна до китеници, дрехи и юргани, вероятно и в момента служещи на клошарите. Големите терми са в далеч по-добро състояние и прилежно поддържани. Макар че погледнати през оградата на ул. „Княз Дондуков”, те трудно могат да се различат от буренаците. 

Базиликата е завладяна от треви и боклуци 

Раннохристиянската базилика на ул. "Хан Крум" е потънала в треви и боклуци

Възмутително обаче е състоянието на раннохристиянската базилика, открита на ул. „Хан Крум”. Тя е предадена изцяло на тревите и боклуците, а за да разбереш какви са тези старини, над които стоиш, трябва да си гадател. Табелка, която поне да указва ролята на археологическия обект, липсва. 

За да стигнем до катедралата, минаваме през малките улички и излизаме на ларгото. Съвсем логично по пътя си пресичаме „златния площад”, както вече го наричат варненци заради хилядите, които ежегодно се наливат в поправката на плочките му. За туристите обаче това е площад „Независимост“. Те едва ли знаят, че мястото непрекъснато е в ремонт, и вероятно снизходително подритват вечно присъстващите по площада натрошени като домашна юфка плочки, за да стигнат до шадравана. Там обаче в момента по-голямо внимание привличат не интересните водни композиции, а зелената тиня, която е покрила голяма част от дъното му. Минаваме да си купим и сувенир от книжния пазар. 

И такива гледки има в централните подлези на Варна! Освен надутата до пръсване чалга, няма как да не се забележат и проснатите по перилата гащи и съхнещи джапанки и чорапи 

Няма как да не забележим уникалната пътека, направена от някой предприемчив варненец. Тя е по европейски проект, шегуват се художниците, които продават картините си наблизо и с усмивка сочат „павираната” с начупени от площада плочки просека между тревата. На пазара за сувенири пък трудно можеш да намериш такива, които да са наистина български, а ако решиш да поседнеш или да си направиш снимка в градинката, със сигурност ще трябва да се примириш, че в композицията ще влязат и доста от боклуците, които са обсипали зелените площи. Кошчетата преливат отвсякъде, като ситуацията е почти аналогична и пред катедралата. Спираме дотук и само ще споменем срамния факт, че това, което трябва да е най-голямата гордост и забележителност на Варна – халколитният некропол, в който е открито най-старото злато в света, от години тъне в трънаци, бетониран и непознат дори и за самите варненци.