За поредна година колоездачната обиколка на България премина през Варна като влак край малка гара. Какво от това, че в продължение на часове основни градски улици от единия до другия край на града, уж все още морска столица на родината ни, бяха затворени за движение на МПС, а гражданите и гостите на Варна с часове чакаха автобуси и тролейбуси за пътуване? Какво от това, че пред сградата на общината имаше премиен спринт? Кого топли това, че иначе познавачите на този мъжествен спорт видяха за секунди профучаващата колона? Варненци не заслужават такова отношение на федерацията по колоездене дори само защото са дали на българския спорт колоездачи като Алекси Николов - царя на педалите, Рангел Митов, заслужилите майстори на спорта Ненчо Христов и Ненчо Стайков и още много други. В града има достатъчно колоездачни клубове, които се мъчат да развиват този спорт, но малките финансови възможности не им позволяват да се включат по-активно и реално в организирането и провеждането и на колоездачната обиколка на България.

Знам за какви пари става въпрос, но много ли са те за един близо половин милионен град? Знам също към кого трябва да бъдат отправени тези упреци, но нека те сами се сетят! И вече за кой път се питам: Има ли смисъл във Варна да се говори за колоездене, след като отдавна нямаме колодрум, а прокламираната години наред първа колоездачна алея в града е само една показна проява на градоустройството!

 

Митко Апостолов