Къде отиде човечността и състраданието ни? Напълно ли се превърнахме в безчувствени роботи, ограничени единствено в собственото си битие, ангажирани само със собствените си проблеми дотолкова, че да подминем човек в локва кръв, без да спрем и да му помогнем? Напоследък подобни въпроси са все по-актуални с оглед на случващото се около нас. Ето, в неделя възрастен мъж лежа на тротоара минути преди някой да попита дали има нужда от помощ. И това в деня, в който отбелязваме 139 години от обесването на Васил Левски, жертвал живота си за благото на своите сънародници. Трябва ли ни нов Апостол, за да ни покаже що е то достойнство, или днес той би се срамувал от наследниците си, които дори не помнят, камо ли да следват делото му?

 

Десислава Димитрова