Цифрите сочат: ГЕРБ, ДПС и Възраждане с тотално мнозинство след изборите
Булфото
Все по-видимо възможно стабилно управление на ГЕРБ, ДПС плюс солидна патерица от "Възраждане" се очертава след изборите. Като е възможно "Възраждане" да изпревари ДПС.
Така напрактика избирателите ще върнат предишното статукво, като козметичната промяна е единствено предишната националистка формация на "Обединени патриоти" и варненската "Воля" на Марешки с "Възраждане".
Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент "Продължаваме промяната" (17.5%) от почти шест процентни пункта. Това показва допитване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" сред 1117 български граждани в периода между 27 август и 2 септември. Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.
ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на "Алфа Рисърч" от юни, а при "Продължаваме промяната" се регистрира спад (над 2 на сто).
Според агенцията "Продължаваме промяната" може да загуби около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава избраха новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър - както вляво, така и вдясно.
На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина, отбелязват от "Алфа Рисърч".
На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и "Възраждане" (9.5%). БСП, също както и "Продължаваме промяната", са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за социалистическата партия ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват. Освен това началото на кампанията показва, че и "Продължаваме промяната" навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели, посочват социолозите, предаде Дневник.
По-рано тази седмица проучване на социологическата агенция "Тренд" също измери преднина на ГЕРБ пред "Продължаваме промяната", но с 4.9 пункта.
От своя страна "Възраждане" има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората, поясняват от "Алфа Рисърч".
"Демократична България" плавно върви нагоре, за което ѝ помагат две обстоятелства според социолозите. Първо, разочарованието на част от избирателите от "Продължаваме промяната", които се връщат сега към "Демократична България". И второ, радикализирането на партията на Кирил Петков и Асен Василев, на чийто фон "Демократична България" се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива партия.
Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност може да се каже, че ще присъстват в 48-ото Народно събрание. Още две партии са на ръба. "Български възход" на Стефан Янев (4.2%) с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова - дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - БСП, "Изправи се България".
"Има такъв народ", която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация - 3.9%. Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот - бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват. Партията на Слави Трифонов е в остра конкуренция с "Възраждане" и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации, уточняват от социологическата агенция.
На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2.6 млн. души, което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021 г. На този етап обаче е още много рано да се каже, дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.
Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата - "около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива". Според проучването на "Алфа Рисърч" 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% - около "Продължаваме промяната". Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част (44%) не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните. Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса "какво правителство е възможно след изборите", се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022, показва анализът на "Алфа Рисърч".
В кризисни ситуации като настоящата, разочарованието от едни политици много често е съпроводено от пренос на доверие и надежди към ново поколение, или нови лица политици, каквато беше ситуацията през 2021 г. Кампанията за парламентарните избори на 2 октомври обаче започна със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, отбелязва "Алфа Рисърч". Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е "кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван".
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започва кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев само за два месеца бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието към тях достига 55-56 на сто.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на "Демократична България" е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%). Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер Костадин Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).
От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така към момента ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.
Настоящото изследване е проведено в периода 27 август - 2 септември 2022г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
