Цугцванг по либийски

Шахматистите не обичат да изпадат в цугцванг – виждат ясно, че единственият възможен ход ще им донесе беда, но трябва да го направят. Още по-сложно е в геополитиката, на която Бжежински бе посветил своята „Голяма шахматна дъска”, опитвайки се да очертае геостратегическото развитие на света. Но и той не успя да предвиди, че десетилетие по-късно проблемите няма да са в Евро-азиатския район, а в Арабския свят. И че Западът, и САЩ на първо място, ще изпадне в истински политически цугцванг.

Революции в Тунис, Египет, Либия, Йемен. Масови протести в Алжир, Бахрейн, Йордания, Саудитска Арабия, Мароко, Ирак. Може би изненадващо за някого, Арабският свят бързо се променя, без да е ясно накъде ще поеме. Което заплашва да разруши политическото равновесие в региона и да накърни дълбоко геостратегическите интереси на много страни. С всеки изминат ден ситуацията става все по-сложна. Западът трябва да се намеси, но не знае как. Защото не се знае какво целят бунтовниците. И какви ще са последиците, ако ги подкрепи срещу своите досегашни съюзници и бизнес партньори, каквито са повечето от властниците в тези страни. 

Ако Западът забави реакцията си и даде възможност на Кадафи да остане на власт (към което той усилено се стреми), това означава да се обяви против очертаващите се демократични промени, следователно да загуби своето реноме на световен защитник на демокрацията.

Ако пък подкрепи бунтуващите се, няма никаква гаранция, че силите, които ще дойдат след Кадафи, ще бъдат благосклонни към западното разбиране за демокрация и ще защитят чуждестранните икономически интереси. „Трябва да помислим много внимателно за това кого признаваме и с кого водим преговори”, посочи германският външен министър Гидо Вестервеле. 

Засега всички са съгласни, че Кадафи трябва да си отиде, но

никой не може да каже как да стане това. Не успяха да измислят рецепта и лидерите на 27-те от ЕС, които се събраха на извънредна среща в края на седмицата. Единственото, за което бяха единодушни, бе да поискат оставката на Кадафи. Не приеха обаче призива на Франция да признаят преходния национален съвет, създаден от либийската опозиция, за единствен законен представител на страната, а ще го третират само като политически събеседник. За военна намеса, за която настояват Париж и Лондон, пък бе поставено условието да има решение на Съвета за сигурност. Което трудно ще бъде дадено.

Играта на голямата шахматна дъска обаче продължава и трябва да се направи следващият ход. Очевидно той ще бъде в подкрепа на промените. Но не по избор, а поради цугцванг. А от този ход зависи накъде ще тръгне голямата игра. Което може да означава и срив на световната икономика при прогнозирани цени на петрола над 200 долара за барел. След тежката финансова и икономическа криза това може да се окаже прекалено, дори и за най-търпеливите.

Йордан Дончев