Таня Иванова: Посвещавам всички свои спектакли на Камен Чанев
„Тоска“ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна
Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в посветения на незабравимия тенор спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия
Интервю на Виолета Тончева
Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?
И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още.
С Камен сте пели неведнъж „Тоска“ – той в ролята на Каварадоси, ти в ролята на Тоска...
Да, може би най-много сме пели заедно в „Тоска“, в София, Пловдив, а също в Стара Загора. Аз съм участвала като Тоска и в тази постановка на Кузман Попов, в която сега ще пея. Имах щастието да работя с Кузман за премиерата на същото заглавие в Старозагорската опера, която се игаеше с варненските декори и костюми. Иначе с Камен на варненска сцена сме гостували в „Палячи“ и „Аида“, а аз съм пяла тук и „Бохеми“.
Знам, че именно Камен е настоявал да преминеш от мецосопранов към сопранов репертоар...
Да, така беше, той смени цялата ми постановка, репетира през цялото време с мен и благодарение на него аз започнах да пея сопрановите партии.
За Тоска....
Мога много да говоря за Тоска. Много е деликатно да пееш Тоска. Както е написана от Пучини, партията изисква по-спинтово, по-драматично звучене и това може да подведе певицата да пресъздаде образа малко по-грубо, а аз ненавиждам това. С Камен винаги сме били на едно и също мнение по този въпрос. Няма значение колко спинтова е една роля, тонът трябва да е красив, партията трябва да бъде поднесена красиво. Много трябва да се внимава да се избегне другото и то за мен е като червена лампа. Това е разковничето, което прави Тоска истинска. Тя е жена, в която са влюбени двама мъже – Каварадоси и Скарпия, тя не може да бъде жената вамп или нещо подобно. Затова и не обичам сцената с Каварадоси в първо действие, когато Тоска показва ревността си. Аз самата не съм такъв човек, не правя скандали и затова се опитвам да представя всичко малко по-меко. Наистина Тоска ревнува Каварадоси, но по-важното е, че го обича и няма да престане да го обича.
Същността на Тоска се изразява може би най-вече в емблематичната ария „Молитвата“...
Да,“Молитвата“ идва в един много труден момент за героинята. Отделена от операта, „Молитвата“ не е много сложна ария, но в контекста на представлението е съвсем различно. Второ действие, когато Скарпия почти насилва Тоска, е изпълено с напрежение и динамични обрати. Дори само от движенията, които трябва да се извършат на сцената физически, въздъхът започва да се движи и не може да го успокоиш, а Тоска трябва да изглежда като изключена от всичко това, сякаш се появява на съвсем друго място. Това е като стоп кадър, като някакво откровение, в което Тоска е самата себе си. Господи, пита тя Всевишния, защо ме наказваш така. Тя, която е правила винаги само добро на хората, не проумява защо Бог й изпраща Скарпия като изпитание. Да включиш този толкова интимен и съкровен момент в драматизма на сценичното събитие е е едно от големите предизвикателства на ролята.
Валерий, какво означава за теб да дебютираш като Каварадоси, знакова тенорова партия и една от коронните роли на Камен?
Познавам Таня и Камен от 12 години. Това, което Таня постигна, го постигна, благодарение на Камен и обратно, двамата се допълваха и наистина бяха едно цяло. Да дебютирам сега с Таня като Каварадоси в спектакъл, посветен на Камен, е специален момент за мен. Партията на Каварадоси изисква да пееш с много чувство както в соловите арии, така и в дуетите с Тоска. Като всеки певец и аз се опитвам да вложа нещо мое в пресъздаването на образа.
Кое ще бъде различното?
Малко тенори могат да направят пианисимото в началото на прочутата ария “E lucevan le stelle” („И звездите блестяха“), която повечето поднасят с фалцет и някакъв микс, а аз ще се опитам да го направя както трябва, дано да се получи. Но нека пак да кажа, наблягам повече на дуетите, защото смятам, че те са по-изразителни и в тях можеш да покажеш повече душата си. В тях има по-красиви фрази и повече легати, в които мисля, че е силата ми. Красивото в легатото, във фразировката, това ме привлича. В същото време се притеснявам, защото Камен е пял Каварадоси на най-големите сцени, а Таня е усъвършенствала своята Тоска с него, последната им „Тоска“, мисля, беше в Берлинската Щатсопера. За разлика от мен, тя е имала шанса и драматургически да се докосне до „Тоска“ в творческите си срещи с различни режисьори на големи сцени. Аз вече съм пял с Таня в „Аида“ и „Манон Леско“ в Пловдив и всички смятат, че гласовете ни много си подхождат. И аз като нея обичам „заобленото“ пеене, дразни ме кресливото и грубо пеене. Ще се старая и сега да предам цялата красота и изящество, заложени в музиката на Пучини. Такъв ще бъде моят Каварадоси.
Иво, как се отнасяш към дебюта си в ролята на Скарпия?
Освен „Тоска“, посветихме и други спектакли на Камен Чанев, защото ценим неговото изкуство. Това е също повод да си мислим и за всички жертви на вируса, който продължава да е с нас. „Тоска“ не е лека опера, тя не свършва щастливо за главните действащи лица, но макар и мъчителен, този катарзис е необходим. Само моят герой Скарпия не преживява катарзис, той е докрай последователен в коварните си планове. Единственото, което не успява да предвиди, е убийството му от Тоска. Причината е, че не знае на какво е способна любовта и разчита, че като всяка друга жена, накрая и тя ще се поддаде на неговите ухажвания. Когато това не се случва, той й подхърля измамна надежда, организира убийството на Каварадоси, а то води след себе си и самоубийството на Тоска. В тази трагична и красива опера, се надяваме - Валерий и аз, с дебютите ни като Каварадоси и Скарпия да сме достойни партньори на Таня, нашата великолепна Тоска.
"ТОСКА"
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду
10 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Диригент Владимир Кираджиев
Режисьор Кузман Попов
В ролите:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Таня Иванова
КАВАРАДОСИ – Валерий Георгиев (дебют)
БАРОН СКАРПИЯ – Иво Йорданов (дебют)
АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров
КЛИСАР - Гео Чобанов
СПОЛЕТА - Христо Ганевски
ШАРОНЕ - Людмил Петров
ТЪМНИЧАР - Петър Петров
ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева
РОБЕРТИ - Георги Корбаков
СЕРЖАНТ - Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна
ТАНЯ ИВАНОВА завършва музикално училище "Любомир Пипков" и ДМА "Панчо Влодигеров" в София. Дебютът й е на сцената на Държавна опера Стара Загора в ролята на Елена от оперетата "Хубавата Елена" на Офенбах под режисурата на проф. Хачо Бояджиев. Преди няколко години сменя своя репертоар от мецосопранов на сопранов и през 2012 година изпълнява ролята на Мими от "Бохеми" на сцената на Бургаската опера. През 2013 участва в операта "Атила" на Верди в рамките на оперния фестивал в Пловдив в ролята на Одабела. Записва арии от Верди, Пучини и Дворжак в БНР с диригент Маестро Иван Ангелов. През сезон 2013/14 изпълнява роли като: Чо-Чо-Сан от "Мадам Бътерфлай" и Тоска в „Тоска“ на Пучини, Неда от "Палячи" на Леонкавало и Аида в „Аида“ на Верди на сцените на оперите в Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас.
През сезон 2014/15 е солистка на Пловдивската опера, където се превъплъщава в ролите на Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Елизабет от „Дон Карлос“ на Верди, Мими от „Бохеми“ на Пучини и др. През 2015 дебютира на сцената Софийска опера в ролята Тоска от едноименната творба на Пучини. Таня Иванова пее с Камен Чанев и в редица оперни театри по света.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
