Тарифите на Тръмп срещу Русия могат да задълбочат недостига на втечнен газ в Европа
Пиксабей
Европейският съюз е изправен пред риск от нов натиск върху доставките на втечнен природен газ (ВПГ), тъй като последните санкции на американския президент Доналд Тръмп срещу Русия могат да нарушат потоците от ВПГ, на които ЕС все още разчита, се казва в анализ на „Евронюз“, предаде БГНЕС.
Наскоро Тръмп подписа Закона за санкциите „Линдзи Греъм“, който му дава възможност да налага мита до 100% върху държави, които продължават да купуват руски петрол или природен газ, особено ако бъдат обвинени, че помагат на Москва да заобикаля санкциите. Сред основните цели са Китай и Индия.
Законът не предвижда автоматично налагане на мита върху ЕС, но практическото му прилагане остава неясно и създава нов риск за европейските правителства и компании, които все още са зависими от руския газ.
Новите санкции на Тръмп, макар да бяха широко приветствани от ЕС като инструмент за отслабване на руската военна машина, идват в критичен момент. ЕС изпитва затруднения да попълни газовите си хранилища до поне 80% до ноември. По данни на платформата за анализ на енергийните потоци Global Energy Flow запасите от газ за зимата са на най-ниското равнище за този период от годината, откакто през 2011 г. започва воденето на съпоставими данни. Ожесточената конкуренция от азиатски купувачи също поставя Европа в по-неизгодна позиция.
Попитана дали законът „Линдзи Греъм“ може да навреди на европейските партньори, върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че „не е мислила за това“, като добави, че се надява това да не се окаже вярно. Тя направи изявлението в кулоарите на Общото събрание на ООН на 22 септември.
Междувременно говорител на Европейската комисия заяви, че ЕС има „ясни очаквания“, че законът „Греъм“ „не трябва да създава нови търговски бариери в двустранните отношения между ЕС и САЩ“.
„Ще работим с американската страна, за да гарантираме именно този резултат“, заяви говорителят на Комисията пред „Евронюз“.
След като на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха удари по Иран, ескалацията в Близкия изток доведе до затварянето на Ормузкия проток и повреда на жизненоважен саудитски петролопровод, което в крайна сметка наруши и транзита на ВПГ.
Паралелно с това ЕС постепенно се отказва от руския ВПГ, макар че делът на вноса на газ от Русия се е увеличил до 17%. Причината е, че държави без излаз на море получиха изключения, както и компании с дългосрочни договори, които се опасяват от съдебни спорове с руския енергиен гигант „Газпром“. Пълната забрана за внос на ВПГ от Русия трябва да влезе в сила на 1 януари 2027 г.
На фона на нарастващата енергийна несигурност въвеждането от Вашингтон на мита до 100% срещу големи купувачи на руски енергоносители може да създаде напрежение с държави, които все още са зависими от руския газ, сред тях Франция, Белгия, Нидерландия и Испания.
Бен Макуилямс, асоцииран сътрудник на базирания в Брюксел аналитичен център „Брюгел“, смята, че новите мита на Тръмп „не би трябвало да променят особено ситуацията“, тъй като след забраната от 2027 г. руски ВПГ не би трябвало да постъпва в ЕС.
„Смятам, че Русия ще успее да намери алтернативни пазари и не очаквам значително отражение върху пазара. Комуналните компании и търговците имаха достатъчно време да се подготвят“, заяви Макуилямс пред „Евронюз“.
Освен ВПГ под риск са и морските услуги
Ако Вашингтон наложи санкции на всички танкери, за които бъде установено, че превозват руски ВПГ, последиците могат да се разпрострат далеч отвъд самите плавателни съдове, предупреждава германската неправителствена организация за опазване на околната среда Urgewald.
„Новият американски закон обхваща чуждестранни плавателни съдове, за които е установено, че съзнателно превозват ВПГ с руски произход, макар че санкциите не се налагат автоматично и са възможни изключения по съображения от национален интерес“, се посочва в изявление на организацията.
Новите американски санкции, които Конгресът ще разгледа на 18 октомври, могат да засегнат и собственика или оператора на чуждестранно пристанище, което позволява на санкциониран от САЩ кораб, подпомагащ Русия, да акостира или да получава услуги. Това би могло да засегне и европейски пристанища, сред които датското Одeнсе Хавн.
Fayard, едно от големите датски кораборемонтни предприятия, е подложено на засилен контрол и политически натиск заради обслужването на свързани с Русия газовози за арктически ВПГ.
Шведският евродепутат Йонас Шьостед от групата на „Левицата“ разкритикува поддръжката на руски ВПГ танкер от клас Arc7, който в момента се ремонтира във Fayard.
„Тези кораби са критично важна част от руския износ на ВПГ от Арктика, като превозват руски втечнен газ за милиарди евро. Това трябва да спре. Европейските компании не бива да бъдат оставяни да поддържат жизненоважния за руската изкопаема енергетика поток. Всеки ремонт помага за поддържането на незаконната война на Путин срещу Украйна“, заяви Шьостед.
Германската евродепутатка Хана Нойман от групата на „Зелените/Европейския свободен алианс“ също призова Fayard да прекрати „обичайния бизнес“.
„Като поставя търговските интереси над колективната ни отговорност да изолираме Русия, Fayard подкопава натиска, който се опитваме да изградим“, заяви тя.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
